обрата

Ако се замислим над състоянието на немската литературна наука днес, неминуемо ще за бележим, че тя се намира на кръстопът. Вече повече от две десетилетия изненадващо много гер манисти проявяват предпочитания към тълкуването. Налице са методически изследвания и го леми сборници и техният успех доказва един все още неотслабващ интерес. И все пак: „Всяка изречена дума предизвиква мисълта за противното не защото сам по себе си човекът е същест во упорито и своенравно, което трудно се оставя да бъде прекалено дълго тласкано в определе на посока, а защото самият живот в своята неизчерпаемост отново и отново изисква мисълта за противното, защото всяка дума и всеки подход, който използуваме, за да го изследваме, представляват насилие над него. Така е и с тълкуването. Това не означава, че то е погрешно, че други начини на работа биха били по-правилни; означава обаче, че спрямо произведението на изкуството то е издържано само в едно отношение, а за сметка на това пропуска други свои задължения.