Поезия на пресътворения свят

Много стихосбирки започват с посвещения. Често това е най-искреното, най-силното стихотворение в книгата - съкровена равносметка на изминатия път, продиктувана от чувството за изпълнен дълг или от угризенията на бунтуващата се съ вест. Посвещението - това са скрижалите на поета, на които пламенно е написано неговото гражданско и художническо кредо. Това са манифести на едно естетическо верую, развълнувани обещания пред читателите, пред народа, пред себе си. Уви, не винаги поетите остават на висотата на своето естетическо верую, не винаги смогват да устоят на обещанията си. По свой път, по пътя на своето заветно „Посвеще ние вървят само истинските поети и то само тогава, когато техният талант е извисен от един страстно търсещ, свободен творчески дух. О, трябва този свят да се изстрада, повторно трябва в теб да се роди и всяка вещ и образ покрай тебе сърцето твое да пресътвори.. („Посвещение“)