Списание Вопросы литературы, № 1, 1961

Изтеклата IV годишнина на списание „Вопросы литературы", орган на Съюза на писателите и Института за световна литература „А. М. Горки" при Академията на науките на СССР, отбеляза нови сериозни успехи в усилията за разглеждане и изясняване на редица главни проблеми на марксистко-ленинската естетика, теория и история на литературата. За нашия читател списание „Вопросы литературы" е като голям и светъл прозорец към света на литературната теория, като най-авторитетен орган на съветската литературоведска мисъл. Политиче ският и духовен подем на съветските народи след ХХ и ХХІ конгрес на КПСС се отразява върху патоса на списанието. Първата книжка на „Вопросы литературы" от 1961 г. се открива със статията на И. Виноградов „За бегущим днем " - бележки за романа на В. Тендряков. Авторът се спира на противоречивите изказвания за романа, направени от редица съветски критици, отхвърля някои от тях и след подробен анализ изяснява някои особености на автора със склонността му към изобразяване на интелектуален герой", при което основното е „борбата на идеи, упорито търсене на жива, сложна и значителна мисъл“. И доколкото този материал" е нов за писателя, той не съумява достатъчно свободно да се отнесе към него, ясно да отдели него от себе си. . . " С това отчасти се обяснява и противоречивото възприемане на Андрей Бирюков, главен герой в „За Бегущим днем". В статията „Поэты Антильских островов" Е. Галперина проследява етапите на зараждане, развитие и съвременното състояние на поезията в Република Хайти, в Западна Индия (о-ви Ямайка, Тринидад и др.) и в Британска Гвиана. Стре меж към национална и политическа свобода, интерес към минало и фолклор, гняв и презрение към колонизаторите - 110 тия черти характеризират поезията на Антилските острови. Въпросите за чистотата, благозвучието и творческото използуване на съвре менния литературен език привличат вниманието и на писатели, и на критици, и на читатели. На тях се спира Е. Ханпира в късата си реплика „Поговорим о нашей речи". В отношението ни към езика оче видно е необходима широта, трезво разбиране особеностите на художествената реч, тъй като всеки краен пуризъм може да доведе до обедняване на словото. В подкрепа на тия мисли Е. Ханпира привежда убедителни примери от литературното творчество на М. Горки, С. Сергеев-Ценски, Вл. Маяковски, В. И. Ленин и др.