Резюме
В секцията по теория на ли - тературата при Института за българска литература бе обсъден трудът на младши научен сътрудник Атанас Натев - Цел или самоцелност на изкуството? (критически наблюдения върху неокантианската естетика в България). Авторът е посветил труда си на проблема за проникването на неокантианската естетика в България - разглежда тру довете на нейните привърженици и резултата от тяхната дейност. Трудът е разделен на седем глави: Теоретическите зигзаги на една теза; Психологистичният оброк на естетиката; Цел или обществена безцелност на изкуството; Специфичната цел - обществено оправдание на изкуството; Тенденция и тенденциозност на изкуството; Прокуденото познание и Естетическата наслада и изкуството. Възловата глава е четвъртата, която съдържа естетическото кредо на автора - в нея той се стреми да даде научно оправдание на тезата си за спецификата на изкуството. Според Натев спецификата на изкуството (казано в най-общ план) идва не от предмета, не от обекта, а от особена общест вено-социалната потребност. Художе ствените образи след съответно опредме тяване могат да станат изкуство, само ако добият общественост, ако влязат в социално обръщение.
* * * План на историята на българската литература
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:121-128Брой страници8ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Литературна мисъл
- Инверсия:
-
Е-поща
-
ИнституцияИнститут за Литература БАН
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеВ секцията по теория на ли - тературата при Института за българска литература бе обсъден трудът на младши научен сътрудник Атанас Натев - Цел или самоцелност на изкуството? (критически наблюдения върху неокантианската естетика в България). Авторът е посветил труда си на проблема за проникването на неокантианската естетика в България - разглежда тру довете на нейните привърженици и резултата от тяхната дейност. Трудът е разделен на седем глави: Теоретическите зигзаги на една теза; Психологистичният оброк на естетиката; Цел или обществена безцелност на изкуството; Специфичната цел - обществено оправдание на изкуството; Тенденция и тенденциозност на изкуството; Прокуденото познание и Естетическата наслада и изкуството. Възловата глава е четвъртата, която съдържа естетическото кредо на автора - в нея той се стреми да даде научно оправдание на тезата си за спецификата на изкуството. Според Натев спецификата на изкуството (казано в най-общ план) идва не от предмета, не от обекта, а от особена общест вено-социалната потребност. Художе ствените образи след съответно опредме тяване могат да станат изкуство, само ако добият общественост, ако влязат в социално обръщение.