След първия преглед на българската драма

Паметта е първият, макар не най-довереният помощник на обобщението. Човек неволно се обръща най-напред към онова, което тя е отсяла, когато месец след завършъка на първия национален преглед на българската драма и театър се помъчи да подреди наблюденията си. Без насилване паметта му припомня двете сполучливи Драми на един писател, който не изненада никого, защото не се нуждаеше от признание, имената на двама поети, които спече лиха заслужено възторга на публиката, макар че представеното от тях не се побира в понятието „драма“, и опита на млад автор, името на когото научихме едва от програ мата и запазихме като една от най-хубавите надежди на днешната ни драматургия. Раз- бира се, паметта не пощадява несполуките. Тя ни връща предупредително и към идейно-художествения провал, за който пар- тийният печат своевременно би тревога. Ала общо взето в съзнанието остават обнадеждаващи впечатления - националният ни театър се сдоби с много нови пиеси, като даде основания на очакванията ни, че скоро между тях ще бъдат много и хубавите пиеси. И нима трябва да се иска повече след първия сезон, през който българската Драма си извоюва законната половина от театралния репертоар?!