Ламар

На 16 януари т. г. нашата културна общественост с уважение чествува 60-годишнината от раждането на Ламар - един толкова своеобразен поет-лирик, певец на българската природа, родното село и българо-съветската дружба. От отпечатването на неговите първи стихове в „Млад турист“ (Русе, 1916 г.) и „Всеобщ преглед" (1917 г.) изминаха повече от 40 години. Това беше бавен и крайно мъчителен път на развитие от Модернизъм към реализъм и социалистически реализъм. След Септемврийското въстание той активно сътрудничи в сп. „Пламък", редактирано от Гео Милев. Тук намират място редица негови антимилитаристични стихотворения, като „Война" и цикълът „Железни икони". Особено ценна в това отношение е поемата „Мирни размирни години" (1928 г.). Тя е тържество не само на реализма като творчески метод на Ламар, но издава трайни идейно-художествени обобщения. В „Мирни размирни години" той постигна Много свежи лирични картини - на селската неволя, на селския пейзаж, на бита иобичаите, като не скрива и другото, главното: българския селянин го влече мирният труд на полето, а не завоюването на чужди земи. По дух той е враг на войната.