Виден представител на съвременната ни литературна история и критика

В уводните думи към мемоарната си книга „Среща с миналото" (1977) акад. Г. Цанев пише: И сега, като пристъпвам към моите спомени, аз изпитвам известна боязън. Мъчно е да се върнеш повече от 75 години назад." Такава боязън в известен смисъл изпитвам и аз, когато сядам да хвърля един, макар и бегъл ретроспективен поглед на литературното дело на нашия юбиляр, който тези дни завършва деветото си десетилетие. Защото, да се просле ди пътят, изминат от доайена на съвременната ни литературна история и критика - това означава фактически да се очертае панорамата на литературния ни живот в продължение на седем десетилетия - от началото на 20-те години та чак до най-ново време. Един не само твърде продължителен период от националната ни история, но и наситен със съдбовни събития, изменили битието на народа ни, период, изпълнен с обществено-политически, социалнофилософски, културно-естетически процеси и явления, които извисяват националната ни научна и художествена мисъл на учудващи висоти. Задачата се услож нява и от факта, че Г. Цанев е бил не само непосредствен свидетел на цялото това бурно развитие, но е и участвувал най-активно в литературния живот на времето, прокарал е дълбоки бразди в него, преминавайки през немалко изпитания. Влюбен в литературата още от младежки години, неизменно общувал с нея и при най-неизгодни обстоятелства, дори и в окопите на фронта по време на Първата световна война, разкрила му много сурови истини, обвеян от идеите на Великата октомврийска социалистическа революция, бъдещият бележит литературен историк и критик ще остане и един от първите, който ще види обоснове социално-класовите и идейно-художествените качества на първия възторжен певец на тая революция - Христо Смирненски. И Другарувал с поета години наред, участвувал заедно с него в събрания и митинги на партията,следял отблизо неговите творби в стихове и проза, когато през 1922 г. излиза стихосбирката „Да бъде ден", Цанев ще и посвети възторжена рецензия, за да продължи и по-късно да утвърждава все така проникновено поезията на пролетарския поет. „Рецензията ми за ..Да бъде ден!" излезе във в. „Младеж", орган на Комсомола, на 12 март 1922 г. Това бе първата ми критическа работа - с нея влязох активно в литературния живот. Тя се появи почти едновременно със статията на Георги Бакалов „Червените ескадрони" (в. „Народна армия", 11 март 1922) - моята в неделя сутринта, Бакаловата в събота вечерта. Това бяха изобщо първите статии за Христо Смирненски" - споделя по-късно критикът.