Българските поети през Отечествената война

През първия (септември -ноември 1944 г.) и през втория период (декември 1944 г. - май 1945 г.) на Отечествената война участвуваха активно и висок боен дух мнозина български писатели (повече от тридесет) като доброволци, мобилизирани или редови бойци и офицери. И още там, в окопите землянките, сред суровите условия на фронта, те създадоха много талантливи творби, носещи дъха и напрежението на барутните дни и нощи, изпълнени с оптимизъм и решимост да се постигне крайната победа над врага... Тези творби (стихове, разкази, очерци, репортажи, фейлетони, дописки, кореспонденции от фронтовата линия) отиваха чрез страниците на вестниците „Фронтовак“ и „Часовой", на многобройните окопни вестници и листове, на излиза щите в родината печатни издания (в. „Народна войска“, предшественик в. „Народна армия", както и вестниците „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“, „Работническо дело" и др.) сред бойците и командирите, вдъхваха им смелост и готовност за саможертва в името на народните идеали, окуражаваха ги и стопляха сърцата им, туптящи с ритъма на всенародния устрем към победата... на През втория период на войната (наричан понякога втора фаза) българ ските писатели бяха организирани и включени в културния отдел при щаба на Първа българска армия (наричан отначало пропагандна рота). Командир на този отдел, към който освен писатели са били зачислени и доста голям брой журналисти, артисти, художници, фоторепортери и др., е бил незабравимият наш поет Лальо Маринов-Ламар с чин артилерийски поручик. Ръководител на групата писатели е бил днешният наш виден поет Младен Исаев. Всеки от тези писатели, между които и мнозина поети, е имал определени задължения и военно назначение. Тук аз ще се спра въз основа на отделни документи И на архивите, които имах възможност да прегледам в Централния военен архив във Велико Търново, на дейността и на някои творби на фронтоваците поети. Естествено е, че именно те са могли най-бързо и непосредствено да откликват на всички събития на фронта, на героичните подвизи на нашите и на съветските бойци, на настроенията, мислите и вълненията им, да изразяват техните теж нения, тревоги и очаквания