Поправките на Николай Лилиев

Отговорът на въпроса, как поправя даден творец, би завършил само с емпирични натрупвания, с ненужно изследване на талаша", останал след създаването на творбата, ако не ни -доведе до необходимостта от отговор на друг вид въпроси - защо се поправя, какво ново са внесли поправките (или преработките)* в идейно-методологическо и естетическо отношение, най-сетне - как но (на ново равнище) взаимодействието между изследваните варианти функционира не само спрямо окончателния вариант, а и спрямо развойните линии на творчеството на автора, които са детерминирани от променената социално-естетическа среда. Само при това положение текстологичните операции биха имали значение на операции от аналитичен тип, биха подпомогнали вникването в психологията, творческото умение, морала на автора. Но те биха подпомогнали и нещо много по-важно от гледна точка на конкретния анализ на интересуващата ни творба - съпоставката на различните варианти ще ни разкрие не само мъките на творчеството, но и основанията на това творчество. Заложените в окончателния текст идеи и мотивноформалната им дълбочина ще се разкрият във възможно най-изкристализиралия си характер. Това е в края на краищата пътят, по който може и следва да се преодолеят опростенческо-дидактическите прийоми на заниманията от текстологически характер. И така - пред нас са четири варианта на поемата „Градът" от Николай Лилиев: 1. В сп. „Наш живот" от 1912 г., кн. 3-4, с. 132. 2. В писмото на Николай Лилиев до Николай Райнов от 2 март 1915 г.* 3. В стихосбирката „Птици в нощта" от 1918 г. 4. В стихосбирката „Стихотворения" от 1932 г. ** Именно последният вариант на поемата се смята с пълно основание за нормативен, всички по-късни издания на Лилиевата творба са съобразени само и единствено с него. Един поглед върху посочените по-горе варианти ще ни доведе до следните по-характерни наблюдения: А. Пунктуация - очевиден е стремежът към опростяване, изразен най-ясно в постепенното премахване на запетаята с тире(-)и тирето(-) за сметка на запетаята (, ).Първите два знака са по-претенциозни", те привличат повече вниманието върху себе си, докато запетаята поради значително по-честата си употреба не изисква акцентуване на читателското внимание. Оче видно постът, поначало твърде чувствителен към всички естествени промени в езика ни, и тук следва тенденцията към пунктуационно опростяване на българската графика. Примери в това отношение има много, но те едва ли биха интересували читателя, поради което му предлагам да приеме на вяра твърдението или пък да направи сам сверката. С пунктуационните измене ния е свързан и въпросът за изписването на отделни думи с главни букви. Маниерното изписване на „Нужда“, „Те“, „Тълпи“, „Градът" и т. н. в 1. и 2. се заменя от по-опростеното. изписване с малка буква. И тук, както и в споменатия случай с пунктуационните редакции, поетът явно се съобразява с измененията на новото време.