Публикувана на
Free access
Резюме
Известният литературен историк, заслужилият деятел на науката проф. Боню Ст. Ангелов навърши 70 години. Всеки, който познава отблизо неговото изследователско дело, градено системно и целенасочено в течение на почти пет десетилетия, несъмнено посреща този юбилей с чувство на признателност. Приятно задължение е да бъдат отбелязани многобройните приноси на Б. Ангелов в проучването на българската и славянската средновековна книжнина и на българската възрожденска литература - резултат на траен интерес и уважение към духовното наследство на миналото, на постоянство в овладя ването на необятния изворов материал, на вярност към документалната работа. Трябва да се подчертае, че Б. Ангелов е сред най-активно изявените специалисти, които осъществиха подема на българската литературоведска медиевистика в наши дни - подем така очевиден и така съществен за общото равнище на съвременната ни хуманитарна наука. Б. Ангелов е роден на 6 януари 1915 г. в с. Горно Паничерево (днешното с. Ягода), Старозагорско. Гимназиалното си образование получава в Казанлък (1929-1934), но го завършва в Стара Загора като частен ученик, тъй като от Казанлъшката смесена гимназия е изключен заради дейно участие в ученическото стачно движение. През периода 1934-1938 г. следва славянска филология в Софийския университет. От 1940 до 1945 г. е учител в Плевен, Карлово и Казанлък (през учебната 1944-45 г. е и директор на Казанлъшката гимназия). На работа в Българската академия на науките е назначен от 1946 г., първоначално в Института за български език. Три години по-късно той е един от първите щатни сътрудници на новооснования Институт за литература, където е избран за страши научен сътрудник (1957) и професор (1967). Професионалният авторитет и обществената отзивчивост на Б. Ангелов се потвърждават от редица факти: той е сред авторите на учебници по литература за средните училища и учителските институти; консултант е към Старопечатния отдел в Народната библиотека в София; постоянен член е на Бюрото на Археографската комисия към Комитета за култура; председател е на редак ционния съвет по литературознание в издателство „Наука и изкуство"; участ вува като автор и редактор в представителни издания - „История на българската литература“ (т. 1), „Известия на Института за литература“, „Речник българската литература", академичните юбилейни сборници, посветени 1100-годишнината от смъртта на Константин-Кирил Философ и 1050-годиш нината от смъртта на Климент Охридски, Кирило-Методиевската енциклопе дия, поредицата „Старобългарска литература“, Кирило-Методиевския вестник „За буквите" и др.


Боню Ст. Ангелов

  • Обхват на страниците:
    129
    -
    134
    Брой страници
    6
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    Известният литературен историк, заслужилият деятел на науката проф. Боню Ст. Ангелов навърши 70 години. Всеки, който познава отблизо неговото изследователско дело, градено системно и целенасочено в течение на почти пет десетилетия, несъмнено посреща този юбилей с чувство на признателност. Приятно задължение е да бъдат отбелязани многобройните приноси на Б. Ангелов в проучването на българската и славянската средновековна книжнина и на българската възрожденска литература - резултат на траен интерес и уважение към духовното наследство на миналото, на постоянство в овладя ването на необятния изворов материал, на вярност към документалната работа. Трябва да се подчертае, че Б. Ангелов е сред най-активно изявените специалисти, които осъществиха подема на българската литературоведска медиевистика в наши дни - подем така очевиден и така съществен за общото равнище на съвременната ни хуманитарна наука. Б. Ангелов е роден на 6 януари 1915 г. в с. Горно Паничерево (днешното с. Ягода), Старозагорско. Гимназиалното си образование получава в Казанлък (1929-1934), но го завършва в Стара Загора като частен ученик, тъй като от Казанлъшката смесена гимназия е изключен заради дейно участие в ученическото стачно движение. През периода 1934-1938 г. следва славянска филология в Софийския университет. От 1940 до 1945 г. е учител в Плевен, Карлово и Казанлък (през учебната 1944-45 г. е и директор на Казанлъшката гимназия). На работа в Българската академия на науките е назначен от 1946 г., първоначално в Института за български език. Три години по-късно той е един от първите щатни сътрудници на новооснования Институт за литература, където е избран за страши научен сътрудник (1957) и професор (1967). Професионалният авторитет и обществената отзивчивост на Б. Ангелов се потвърждават от редица факти: той е сред авторите на учебници по литература за средните училища и учителските институти; консултант е към Старопечатния отдел в Народната библиотека в София; постоянен член е на Бюрото на Археографската комисия към Комитета за култура; председател е на редак ционния съвет по литературознание в издателство „Наука и изкуство"; участ вува като автор и редактор в представителни издания - „История на българската литература“ (т. 1), „Известия на Института за литература“, „Речник българската литература", академичните юбилейни сборници, посветени 1100-годишнината от смъртта на Константин-Кирил Философ и 1050-годиш нината от смъртта на Климент Охридски, Кирило-Методиевската енциклопе дия, поредицата „Старобългарска литература“, Кирило-Методиевския вестник „За буквите" и др.