Резюме
Не зная защо, но когато дочитах тази кни га, имах странното усещане, че авторът може би е трябвало да я построи" по обратния път - едва в края той ни прави съпричастни към своите емоционални преживявания, когато посещава Ейът-Сент-Лоурънс - ъгълче то на Шоу". Не само най-интересните, найсвежите, но и най-приносните в теоретично отношение страници са именно заключителните и онези, в които той разглежда изявите на великия драматург в другите жанрове - киното, новелистиката, публицистиката, епи столарното наследство. С това ни най-малко не искам да подценя анализите на основното - на пиесите му - приятни“ и „неприятни", както сам ги определя Бърнард Шоу. Но за драматурга е писано много, докато Шоу като романист, кинематографист и новелист поне в чужбина е почти неизвестен. В Съветския съюз едва през 1971 г. са издадени новелите му. Същественото е обаче, че именно разглеждайки „взаимоотношенията“ на дра матурга с другите жанрове, в съпоставките между пиесите му и техните кинореализации например са направени едни от най-ценните наблюдения в областта на теорията на драмата. Ученият е надникнал в тайните на художе веното майсторство на Б. Шоу - в особеностите на неговия парадоксален" начин на мислене и извеждането на парадокса в творчески метод и стил, който най-добре отго варя на природата му - цялостна и противоречива едновременно. Както пише с основание П. С. Балашов, той е майстор на не очакваните преходи, съпоставки, отразяващи диалектическата сложност и противоречивост в развитието на самия живот".
Художественный мир Бернарда Шоу от Пьотр Балашов
-
Обхват на страниците:156-158Брой страници3ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеНе зная защо, но когато дочитах тази кни га, имах странното усещане, че авторът може би е трябвало да я построи" по обратния път - едва в края той ни прави съпричастни към своите емоционални преживявания, когато посещава Ейът-Сент-Лоурънс - ъгълче то на Шоу". Не само най-интересните, найсвежите, но и най-приносните в теоретично отношение страници са именно заключителните и онези, в които той разглежда изявите на великия драматург в другите жанрове - киното, новелистиката, публицистиката, епи столарното наследство. С това ни най-малко не искам да подценя анализите на основното - на пиесите му - приятни“ и „неприятни", както сам ги определя Бърнард Шоу. Но за драматурга е писано много, докато Шоу като романист, кинематографист и новелист поне в чужбина е почти неизвестен. В Съветския съюз едва през 1971 г. са издадени новелите му. Същественото е обаче, че именно разглеждайки „взаимоотношенията“ на дра матурга с другите жанрове, в съпоставките между пиесите му и техните кинореализации например са направени едни от най-ценните наблюдения в областта на теорията на драмата. Ученият е надникнал в тайните на художе веното майсторство на Б. Шоу - в особеностите на неговия парадоксален" начин на мислене и извеждането на парадокса в творчески метод и стил, който най-добре отго варя на природата му - цялостна и противоречива едновременно. Както пише с основание П. С. Балашов, той е майстор на не очакваните преходи, съпоставки, отразяващи диалектическата сложност и противоречивост в развитието на самия живот".