Крум Григоров

Още първите белетристични на И прояви на Крум Григоров на страниците прогресивния литературен печат през 30-те години показват, че се ражда един самобитен белетрист от вазовското коляно в нашата проза, че дебютира тво рец, комуто е съдено да продължи традицията на обективното национално се бепознание. Едва ли е случаен фактът, че първата среща на малкия Куне с литературата е именно Вазовият роман „Под игото“, който завладява детското въ ображение с романтиката на героите и с богатата панорама на народния живот. По-късно отново Вазов е писателят, който учи младия белетрист на хуманно честно отношение към живота на народа, укрепва у него патриотичното чув ство, разкрива му богатите възможности на литературата да изрази в детайли бита и нравите на нашия народ. Оттогава и до днес Крум Григоров остава верен на своя първоучител, на своето призвание. В десетките си разкази и повести той следва извивките на живия живот, разкрива истината за битовата и социалната действителност в българското село в годините преди и след Деветосептемврийската революция. Той е писател, който не се блазни от художествената измислица. За него истинското творчество е своеобразен документ за живота може би затова с такава обич и привързаност житиеписва своя род, съселяните си, приятелите, случайно срещнатите люде по друмищата на живота. Неведнъж сам признава, че пише, преди всичко за онова, което лично съм прежи вял и изстрадал", че неговите сюжети „почиват върху действителна случка - И върху онова, което съм преживял или съм имал възможност да наблюдавам"