Българската драматургия 1878 - 1944 от Юлиан Вучков

През 1981 г. излезе трудът на Юлиан Вучков „Българската драматургия 1944-1979" Насоки и тенденции", в който се проследя ваше развитието на социалистическата драматургична литература у нас в продължение на три и половина десетилетия. Новата му кни га „Българската драматургия 1878-1944" продължава проучванията на критика върху историята на родната ни драма и осветлява основните етапи и тенденции от класичес кия период на нашата национална драматургия. В увода Юл. Вучков посочва, че изследването представлява опит да се проследи пъ тя на българската драматургия от 1878 до 1944 година..., всички тематични, жанрови и стилови направления на нейното развитие, 150 многообразието на и дейно-художествените търсения и явления в тази област на нашата художествена литература" (с. 5). Първата гла ва разглежда различните тенденции, прояви ли се в практиката на българските драматур зи през периода 1878-1944 г., а втората ни поднася седем критически портрета с обстоен анализ на драматургичното наследство на нашите най-изтъкнати автори в това отношение: Иван Вазов, Антон Страшимиров, Петко Тодоров, Пейо Яворов, Стефан Л. Костов, Рачо Стоянов и Йордан Йовков. Юл. Вучков се стреми да свърже идейно-художест вената оценка на произведенията с инфор мацията за тяхната тема и сюжет, да даде нов, свой прочит на творбите от нашата драматургична класика, да намери точното им мяс то в историята на българската драматур гия. Панорамният поглед върху цялостното развитие на българската драматургична литература през посочения период е съчетан с изостреното внимание и аналитичния под ход към отделната разглеждана творба. Ав торът непрекъснато привежда оценките на критиците съвременници на създаваните драми, спори с тях и оборва много неверни или пресилени твърдения, като аргументирано, но същевременно темпераментно, с подчертано личен стил излага своето гледище за националната ни драматургична класика, под лагайки я на цялостна преоценка. Това не просто уплътнява изложението на материала, но и внася тон на открита полемичност в книгата и ни кара да погледнем от нов аспект към редица пренебрегвани или забраве ни днес произведения.