Литературни списания от ГДР и ФРГ

В рецензираната книжка на списанисто орган на Съюза на писателите в Германската демократическа република, привлича вниманието статията на Манфред Йендришик „За детето в литературата". Авторът, който е известен като есеист и белетрист, изхожда в статията си от въз гледа, че в ГДР съществуват три вида литература - тази на пишещите работници, ли- тература за деца и литература за възрастни. Сам той се причислява към пишещите работ- ници и смята, че стимулирането на творче ската изява на трудещите се с едно от предимствата на нашето общество. Това допринася значително за развитието на отделната лич- ност, както и за обогатяването на колектив ните взаимоотношения. Според автора детската литература е обособена област, където по необходимост се сблъскват въображението и своеобразните изживявания на детето с повече или помалко дидактичните намерения на писателя, сблъскват се детският стремеж към игра с подреждащата логика на автора, ограниче ните възможности за познание на детето със свръхусложнения свят на възрастните. Както гласи известната фраза, за децата тряб ва да се пише като за възрастни, само че по-добре, при което писателят следва да пре веде всички обяснения за света в образи, а това спада към върховете на изкуството, заключава Манфред Йендришик. Такава една литература с нейните значителни ограничения, с наложителните опростя- вания, съкращения и т. н. е твърде по-различна от литературата за възрастни - там е позволено всичко при изобразяването на човешките съдби, ограниченията се налагат единствено от липсата на талант у писателя, от неговата боязън, но и от чувството му за отговорност към читателя. Авторът на статията споделя възгледа, че съвременната литература на ГДР има за цел да допринесе за развитието на човека в пълния универсален хуманистичен смисъл на тази дума. Тя трябва да му предлага образ ци, да подбужда способността му да се въз хищава, да укрепва жизнената му сила и есте ствения му оптимизъм с всички средства Тя трябва да изостря погледа му за действи телността в света, сред който живеем. Тя трябва да му предава ясно, стабилно и нагледно историческо познание. Тя трябва да затвърж- дава неговите основни човешки добродетели: любовта към труда, смелостта, честността, отзивчивостта, чувството за справедливост, патриотичната жертвоготовност. Тя трябва да буди у него неприязън към всяка форма на несправедливост, експлоатация и войнству ваща себичност. Тя трябва да култивира неговата способност да взема ясни и правилни Мирогледни решения и да защищава своите позиции срещу всякакви нападки. Всичко това, продължава авторът, означава само едно: нашата литература трябва да допринесе за възпитанието на човека в духа на социализма. Естествено този процес може да бъде плодотворен само при съдействието на семейството и училището. Манфред Йендришик разделя детската литература в ГДР на пет категории: 1. Книги, в които децата се явяват като протагонисти и чиито автори се стремят да се приобщят към детския начин на виждане. 2. Легенди, сказания, приказки. 3. Детската литература, В която героите са възрастни, но са предста вени съобразно с възприятията на децата - т. нар. приключенска литература. 4. Творби, замислени предимно за възрастни, в които някоя или главната роля се играе от деца. 5. Авторски спомени за детството. При тази подялба все пак се налага въпросът, каква е основната цел на литературата. Поетът Райнер Кирш предлага следната формулировка: „С време поезията може да пре дизвика у читателя възникването на чувстви телност, от която извънредно много се нуж дае всяко насочено към хуманизъм общество; то използува тази чувствителност, за да вну ши прозрения за мястото на личността в съв ременния свят, които не може да се предадат по друг начин; освен това поезията предлага по-нюансирани възможности за преценка, за обич и за живот. Тя съдържа идеи или предчувствия за по-красиви обществени взаимо отношения." Авторът на статията смята, че функцията и въздействието на литерату рата са далеч по-обширни, но че тази дефиниция е подходяща при разглеждането на темата за детската литература. Защото тъкмо това богатство на чувствата, на човешки отноше 155 ния не изключва едно стабилно и ясно познание, нито патриотичната готовност ако не за жертви", то за участие в защитата на оте чеството. Нещо повече, това емоционално богатство предпазва читателя от вкаменяването на „ясното и стабилно познание", то дава възможност образците да се менят според ценностните представи, а освен всичко това богатство включва и онази друга страна, чрез която едва човекът става човек - именно опознаването на заблудите, пораженията, страховете, тъгата, естествения егоизъм, гне ва, мъката - все моменти, които играят при децата най-малко същата роля, както при възрастните, заключава авторът.