Литературни списания от ФРГ, Австрия и Франция

В рецензираната книжка привлича вниманието статията на Йорг-Улрих Фехнер Старите страдания на младия Вертер. Романът на Гьоте в перспективата на петраркизма". Авторът разглежда ранната творба на И. В. Гьоте в сравнение с публикувания през 1973 г. роман на писателя от ГДР Улрих Пленцдорф „Новите страдания на мла дия В. С това изследването му добива актуална насоченост и засяга някои проблеми на съвременната европейска литература. В статията се посочва, че днес би могло да се състави цяла библиотека, чиито заглавия са свързани по някакъв начин с романа на Гьоте „Страданията на младия Вертер" - чрез подражание, чрез пародия или чрез филологическа интерпретация. Но едва версията на Улрих Пленцдорф, която акцентира върху новите страдания" на героя, разкри възможността и за едно обратно тълкуване - възниква оправдано въпросът за „старите страдания на младия Вертер“. Къде са ситуирани тези стари страдания" за Гьотевия роман, А може би те са заложени в духовно-историческата традиция на петраркизма, Авторът си поставя за цел да отговори в статията си на така формулирания въпрос. Досега филологическите проучвания на романа са били насочени главно към изяс няване на връзките му с нови творби, въз никнали въз основа на неговия първообраз. Но е възможно и правомерно да се потърсят някои отношения към съществуващата до създаването му традиция. Това ще хвърли допълнителна светлина и към рецепцията на произведението в по-ново време. Още заглавието на Гьотевия роман под сказва някои незабелязани досега особености. Немският речник на Грим посочва, че в заглавието на този роман за първи път в немския език се употребява множественото чис ло на думата „страдание". Тук за първи път се нарушава една езикова традиция, свърза на с представата за страданието и смъртта на нашия господ и спасител Исус Христос". Повлиян от Лутеровия превод на Библията, Гьоте създава тази нова форма на множествено число, с която се подсказват вече нови съдържания - значението на страдания" се колебае между „понесено страдание и „преживени страсти“, посочва авторът. Така самото заглавие на Гьотевия роман вече насочва към оная културна традиция, която е свързана с любовната система" на петраркизма. А тази система достига своя завършен вид преди всичко във френската литература от средата на XVIII в., т. е. в периода, предхождащ възникването на Гьотевата творба. Характерно за тази традиция е диалектическото свързване на мъката с радостта, връзка, която се извежда от двойствеността на понятието „страст -страдание". Това амбивалентно схващане за радостта, която води до страдание, и за страданието, което дарява радост, може да бъде открито като характерен елемент в произве денията на Жан-Жак Русо - в „Новата Елоиза" и особено в неговите „Изповеди“, посочва авторът. За отношението на „Вертер" към петраркизма романът на Пленцдорф може да послужи още веднъж като потвърждение на поставената теза. В съвременна среда мла дият герой на Пленцдорф изживява раздвоение между еротичното си желание и волевия отказ от сексуално удовлетворение. Същото важи и за героя на Гьоте. Това е оня комплекс от вътрешно самоизживяване, който Томас Ман формулира в есето си „Еротиката на Микеланджело": „За него, твърде платонично, бог е в обичащия, а не в обичания, който е само средството за божественото въодушевление. " Авторът на статията посочва, че в това твърдение Томас Ман скъсява духовно-историческата перспектива на традицията, когато поставя в нейното начало единствено Платон. Любов, която няма или няма само за цел сексуалното удовлетворение, любов поне като литературна жалба за отказа, ще намерим още при Сафо. Именно в традицията на нейната „горчива сладоста се разполага и Гьотевият Вертер, когато говори за сладка меланхолия", за арена на блаженство и болки" и най-сетне, когато определя полуделия поради несподелена любов като щастлив нещастник". Наистина самият Вертер не отнася подобни сравнения към себе си, но не се и противопоставя на тях, изтъква Йорг-Улрих Фехнер.