Литературни списания от ГДР, Англия и САЩ

Както личи от заглавната страница на списанието, тази книжка е посветена на 1300- годишнината от създаването на българската държава и Първия международен конгрес по българистика през май 1981 г. в София. Материалите са изключително от областта на българската филология, а авторите - бълга ристи от ГДР, но също и някои живеещи там български учени. За пръв път през 1976 г. бе отделена цяла книжка на българистични трудове. Сега за втори път благодарение на българистите в ГДР и на редакционната колегия списанието е с подобно съдържание. Отново преобладават езиковедските работи, но несъмнено тематично разширение представляват няколко статии, посветени на съвре менната българска литература - преди пет години имаше един единствен литературнокритичен материал: „Христо Ботев и националноосвободителното движение на българския народ". Следващите редове са кратък преглед на онази част от книжката, която се отнася до литературата. Задълбочено и компетентно Едуард Байер констатира и анализира закономерната връзка между „Материалистическата мисъл през Българското възраждане и създаването на Марксистка естетика“. Според автора раждане то на марксистка естетика и литературна критика в България в края на XIX в. е твърде ранно явление не само по отношение на останалите балкански страни. Основателят на марксистката естетика и литературна критика в Бъл гария Димитър Благоев принадлежи към съ щата генерация марксистки теоретици като Георги Плеханов в Русия, Франц Меринг иКлара Цеткин в Германия и Пол Лафарг във Франция, които непосредствено продъл жават философското и естетическото наслед ство на Маркс и Енгелс. За Е. Байер този факт е във вътрешна зависимост и дълбока връзка с Възраждането, продължение на про- гресивните традиции на епохата. В естетиката и литературната критика през 70-те години на миналия век, когато националноосвобо дителната борба достига връхната си точка, се очертава материалистическо течение, под- готвено от творчеството на Петко Славейков и Нешо Бончев и намерило проявление преди 150 всичко в творбите на Каравелов и Ботев. Материалистическата мисъл у тях се свързва с елементи на националната ни литература и културна традиция, както и с ангажираност та на твореца в името на общото благо. Авторът на статията констатира, че именно това са предпоставките, чрез които естетиче ската и критическата мисъл в епохата на Възраждането прераства в марксистка естетика и литературна критика. Литературнокритиче ското творчество на Д. Благоев е категори чен пример за тази приемственост, свързала традицията с новото качество. Втората част на статията се занимава с проучване как Д. Благоев използува и преос мисля от нови позиции натрупаното вече от възрожденските ни писатели, как творческата му мисъл го довежда до руските революционни демократи, които пряко или косвено са допринесли за материалистическия мироглед на българските творци, и накрая, какво е влиянието на Плеханов за изграждане на марксистките литературно-естетически позиции на Д. Благоев. Няма съмнение, че тази статия има приносен характер, защото научно и ерудирано проучва и доказва високата стойност на продуктивната връзка на марксистката мисъл в България с националната история на страната и нейните духовни и културни постиже ния. Проблемът за „Отношението между морал и история в съвременната българска проза" е в основата на статията на Дитмар Ендлер. Като изхожда от констатацията, че от началото на 60-те години насам българската ли тература проявява засилен интерес към морално-етични проблеми, той стига до извода, че е продуктивна онази тенденция в българската литература, при която индивидуални човешки съдби се свързват диалектически с обществе ната действителност и нейното развитие. По пътя към това заключение авторът правилно използува като изходна точка обществените преобразования в България през 60-те години, които са свързани с процесите на индустриализация, урбанизация, преустройство на се лото, активизиране на комуникацията. Разбира се, обект на разглеждане са процесите в социалната реалност, измененията в мисле нето и психиката на хората и в нравствените ценности на обществото.