Стоян Михайловски. Опит за портрет. Денят се познава по утрото

Какво е мястото и значението на Стоян Михайловски в нашата литература? Въпрос, на който окончателен отговор не е даден и досега. Както правилно от белязва Иван Богданов: „Никой не е взел под внимание неговото целокупно твор чество, издадено и неиздадено, съчинения и културни прояви, за да го проучи в тяхното разнообразие и многостранност. Българският читател знае, че Михай ловски е бил мислител, баснописец и сатирик - смел изобличител на злото и проповедник на доброто. Но това ли е в същност Михайловски?"1 А съществува и едно мълчаливо, но широко разпространено мнение, сыпыт ствувало Стоян Михайловски още приживе, че той е тежък“, „мрачен“, „непое тичен" автор, който след 1905 г. до края на живота си (1927) не е оставил ни що съществено. „Неориентираните изследователи, пише пак по този повод И. Б., са му при качили титула на мрачен песимист. Нищо по-невярно от това. Песимизмът на Михайловски има точно определен извор: българската действителност до Евро пейската война. В същност, казва в заключение той, Михайловски вярваше твърдо B прогреса и нравствената еволюция на личността." В последно време във връзка с една кръгла годишнина на Стоян Михайлов ски (120 г. от рождението му) бяха публикувани няколко статии, в които се прави един забележителен опит да бъдат преразгледани и видени в нова светлина ня кои аспекти от творчеството на този автор. Трябва да отбележим обаче, че въпреки написаните две монографии за Стоян Михайловски от Иван Богданов и от Ангел Тодоров, които притежават безспорни изследователски качества, за Михайловски е все още трудно да се изкаже едно цялостно и категорично мнение. Това се дължи отчасти и на липсата на едно по-пълно и в сеобхвати о изследване на творчеството на този наш виден писател, общественик и публицист. (Особено на онази част от творчест вото му, която е писана изцяло или почти изцяло на френски език.) Защо повече от 55 години след смъртта му такова изследване все още не с направено? Наред с другите обективни причини вина за това има и самият Стоян Михайловски.