Монолог с вариациями от Игор Золотуски

Игор Золотуски е познато име на нашия читател. Българин по произход (майка му е българка), той свързва своите критически интереси с българската литература още от студентските си години - неговата дипломна работа е посветена на Никола Вапцаров. Впрочем Вапцаров остава трайна тема в критическата му практика и във връз ка с чествуването на 70-годишнината от рождението на големия поет Игор Золотуски публикува в нашия печат няколко инте ресни статии. Разбира се, всеки критик има своя главна тема. Но преди да стигне до нея, той тряб ва да осъзнае съдбата си на литератор, на творец, който върху чужди художествени открития за живота създава своя естетиче ски свят. Когато разбереш, че твоето оръ жие есловото и че чрез словото ще изразяваш себе си, ще съществуваш, тогава започ ва в същност творението. Тогава погледът върху действителността се изостря и забелязваш не само подробностите, но и същността, откриваш разликата между доброто и злото и успяваш да я предадеш с думи. Какво е талантът на критика, ако не уме нието едновременно да тълкуваш чуждия текст и да внушаваш собствената си истина за всичко, което е край тебе. Ако само коментираш написаното от писателя, ти си обречен на повтаряш, да предъвкваш. Получил правото да общува с хората, критикът трябва да им каже нещо. Какво ще бъде то: преразказ или откритие? Или по-просто: За мене критикът, владеещ словото, е вече човек, който има собствено мнение. Това са думи на Игор Золотуски. Ако тръгнем от това твърдение, ще видим много от особеностите на Игор Золо туски като критик. Правейки преглед на изминатия път в литературата, петдесетгодиш ният критик в същност търси опорните точ ки в усилията си да се изрази, да изтълкува някои руски писатели и в същото време размишлява върху жизнено важни проблеми. Монолог с вариации" е завършването и преценяването на един етап, на един начин на мислене и виждане, на една житейска и литературна позиция. Възприел най-добрите традиции на руската литературна критика, И. Золотуски тръгва от литературното произведение, от творението на писателя, за да изведе някои съкровени истини за живота, за човека, за човешките стремления към доброто и към познанието на света. Никога Золотуски не разглежда творбата затворено, сама за себе си, като някаква даденост без корени и причини в обществения и духовния живот. Такъв подход, няма защо да го доказвам, е най-правилен и плодотворен. Той дава възможност на критика да преодолее комплексите си за малоценност и да се извиси до равнището на писателя. А 30- Лотуски има самочувствието на писател. Той претворява света чрез своето слово и навлиза в душата на човека. Един критик, който има амбициите да бъде писател, най-напред трябва да има вродената почит към словото. Любовта към литературата е онова свято чувство, което позволява да пристъпваш към едно творческо дело с нужното внимание, търпение и разбиране. Казвам това, защото очевидно за истинския литератор то често е непонятно за самозвания. Критикът-писател ще види в литературата не толкова похвата, формалния белег или външното, а същността, идеите, усилието да се докосне словото до дъл бочината и страданието. „Руската литература - пише Золотуски в статията си „Часът на избора" (в частност Гогол и Достоевски, за които повече, отколкото за другите, се говори в тази книга), ни остави в наследство не средства, не любопитни възможности за превръщане на носа в Нос и обратно,... а фантастиката на великите идеи, изхождащи Въпреки всичко от великия опит, от великата любов и великото страдание, което е невъз можно нито да го заимствуваш, нито да го прерисуваш, нито да го преведеш буквално" (с. 123-124, курс. м., П. А.). Разбрал (или почувствувал) големия опит, който руската класическа литература е оставила като наследство, И. Золотуски търси претворяването на този опит, търси естественото продълже ние на принципите и духа на класиката в съвременната литература. Но неговият подход не е елементарен. Критикът иска от съв ременната литература да бъде вярна на човека, на неговите стремежи и страдания, а не просто да описва видимото или да ими тира похватите на предходниците и по този начин само да декларира вярност към традицията.