Литературни списания от Франция и Австрия

През 1980 г. „Poétique“ отбелязва десетгодишния си живот. Настъпила е промяна в ръководството. След Жерар Жьонет и Цветан Тодоров главен редактор е станал Мишел Шарл, преподавател в Ecole Normale Supérieure, публикуващ в списанието от 1973 г. За промени в ориентацията и проблематиката не може да се говори, но броят на материалите, които застъпват психоаналитично виждане, се увеличава и, най-общо казано, чувствува се отваряне на строго лингвистичния подход към литературата за идеи и понятия, идващи от психоаналитичните тъл кувания, а и не само от тях. В бр. 37 прави впечатление „Структура на жизнения опит" от Сюзън Сюлеман, коя то търси да определи семиотичната струк тура на тезисния роман, романа на самопоз нанието и самовъзпитанието, на който немските автори К. фон Моргенщерн и В. Дилтей са дали името Bildungsroman oт немската дума Bildungs - обучение. Тя тръгва от Георг Лукач („Теория на романа"), чиято основна схема - историята на онази душа, която тръгва по света, за да се познае, търси приключения, за да се изпита в тях и чрез това изпитание показва измеренията си и разкрива собствената си същност" - съдържа според нея почти всички елементи на структурния модел на Bildungs-романа. Авторката определя синтагматически и парадиг матически параметри на този вид роман - трансформацията непознаване - познание за себе си, пасивност - действие; в системата на актантите (героите според А. Ж. Гре мас, „Структурална семантика", 1966 г.) определящ е синкретизмът на субекта, обекта и читателя, съсредоточени в героя на романа. От „Теория на романа" С. Сюлеман извлича и една бинарна опозиция - положителен" (автентичен) жизнен опит - отрицателен" (неуспешен) жизнен опит, коя то според нея характеризира типовете жизнен опит, с които си служи тезисният роман. Тази опозиция автентичност - неавтентич ност, или успех - неуспех, социологическа категория у Лукач, е за авторката валидна за анализа на тезисния роман, където тя е облечена (пак според Лукач) в непроблемно съдържание. За него проблемният индивид е индивидът без органична човешка индиви дуалност, породена от разпокъсания и неа декватен свят, в който той живее, а непроблемната автентичност е непосредствената и пълна адекватност между индивида и света, която липсва на този следепичен свят. С. Сюлеман приема, че в тезисния роман автентична е истината" на дадена доктрина: а неавтетично е онова, което не е тази истина". За пример евзет романът на Пол Бурже „Етапът" - историята на млад човек, който от антиклерикал и социалист става католик и монархист. Противопоставени са и бащата, и тъстът на героя, представляващи две се мантични, по-точно идеологически пространства, между които се движи героят. Изборът ще определи положителния или отрицателен знак на жизнения му опит. Жан Монрон избира тъста, т. е. традиционалистичните жизнени стойности. С. Сюлеман търси формалната проява на оценката на фактите в романа (валоризацията), която е неговата дидактична цел. Открива я в гласа на всезнаещия" разказвач. Той функционира като представител на идеологическа „свръхсистема", коятойерархизира отделните идеологически системи на героите. Тук е приложено т. нар. се миотично каре на Гремас и Растие, което показва условията за монологичния строеж на дадено произведение - интегрирането на отделните вътрешни идеологически (т. е. мирогледни) системи в една свръхсисте ма", изразена от всезнаещия разказвач, говорещ с гласа на истината". Бр. 38 за 1979 г. е съставен от Цветан Тодоров. Негова е началната статия - Литературната мисъл в съвременна Франция". Понятието съвременна тук е колкото хронологическо, толкова и идеологическо понятие. Верен на търсенията си в областта на отноше нието език - творец, Тодоров отново поставя въпроса „Какво значи да пишем", с други думи, какво става в езика, когато го използуваш, за да пишеш, кой или чий еези кът, на който пишеш. Анализът тръгва от идеологическия контекст на следвоенния пе риод във Франция в областта на естетическите и литературни идеи, който според Тодоров е (продължава да бъде) контекстът на романтизма, чиито схващания за изкуството бяха подробно разгледани от него в книгата му „Теории на символа", 1977 г. (5-те определения).