За национална по дух литература

Стремежът на представителите на кръга „Мисъл“ да извисят нашата литература в идейно и художествено отношение винаги е вървял редом със стремежа им да я поставят на народностна основа, да въплътят в нея българския дух, такъв, какъвто живее в народното ни творчество. „Основното домогване" на младите“, както го еформулирал д-р Кръстев, е не само да присадят на родна почва общочовешки хуманитарни идеи (...), но преди всичко да внесат в нашата поезия национално схващане на живота, да използуват за художнически цели мирогледа на българина, както той е отразен в колективния продукт на народната душа - българската народна песен. Кръгът „Мисъл“ се оказва начело на движението за самобитна българска литература, което се разгаря в последните години на миналия и в първите години на новия век. В него участвуват не само писателите от въпросното литературно сдружение, не само техни привърженици и активни сътрудници на сп. „Мисъл" като Тодор Влайков (белетрист с опит в това отношение) и по-младите Кирил Христов, Ана Карима и Трифон Кунев, но и върли противници на линията на „Мисъл" като Антон Страшимиров. Теоретическите постулати на движението за национална по дух литература са рожба главно на кръга, Мисъл. Членовете на литературния кръжок считат за свой патент идеята на въпросното движение и поставят в неговото начало Пенчо Славейковите „Коледари", без да държат сметка, че подобни, и то сполучливи опити, са правени и преди. Обяснението: „Влайков, Вазов, Каравелов, Величков и всички писатели от периода на 80-те години" обработвали народното творчество „с очи на фолклористи". Имената на Ботев и П. Р. Славейков, навярно съзнателно, в случая се премълчават. В своята книга „Христо Ботйов, П. П. Славейков, Петко Тодоров, Пейо К. Яворов" д-р Кръстев обяснява необикновената сила и националното значение на Ботевата поезия с това, че „Ботйов, с интуицията на гениален поетясновидец, е доловил вечните купнежи на българската душа - онова, което е живяло от векове в нейните гльбини и чийто невнятен ромон е чут в недомълвената мелодия на народната песен. "3 Но когато става дума за обновлението на българската литература, настъпило на предела между двата века чрез връщане към фолклора, въпросът за традицията в това отношение остава на заден план.