За възможното съдействие на хуманитарните науки в развитието на естествените

В литературното творчество е известен похватът на вграждането (рамкирането) или на разказа в разказ, при който повествованието се гради подобно на матрьошките - едно в друго. А в случая самият живот за осем години остана причина изложението на моята идея да наподобява трилистен пирог. Отначало тя, гола и беззащитна, бе изразена в писмо до потенциален меценат. След пет години рискувах и я изпратих в едно естественонаучно списание и като получих оттам въпроси и забележки, започнах да им отговарям, в резултат на което около ядрото се натрупа дебел слой от разяснения. Но, както е казвал Гаврила Державин, „един иска диня, а друг - кисели краставички", т. е. утешавайки един учени, раздразних други и, отчаян, се върнах в лоното на майката-литература като неин блуден син и втората част писах за литературно-художествено списание. Сега ядрото се възправи в две обвивки и с две лица подобно на двуликия Янус: едното лице е обърнато към естествознанието, другото - към литературата и хуманитарните науки. Това, което се получи в крайна сметка, представлява не просто „статия“, „повдигаща въпроса", а до известна степен история за раждането и съдбата на идеята, написана под формата на изповед на нейния родител (чийто „аз" е също до известна степен образ на „мислител" и не съвпада напълно с емпирическия автор на следващия по-долу текст).