Литературни списания от Франция

Известното френско месечно литературно списание „Йороп“ („Europe"), което има над полувековен живот, основано през 1923 г. от група именити писатели начело с Ромен Ролан и Жан-Ришар Блок, познато с ярко изя вените си демократични традиции, посвети своята книжка за ноември - декември 1979 г. (по случай Годината на детето) на един богат и животрептящ сюжет:,, Книгата и детето в днешния свят". Броят от 266 страници съдържа твърде разнообразен материал на автори от европейски и неевропейски страни. Като увод в общото съдържание на броя заслужава да отбележим на първо място кратката статия на директора на списанието, видния писател Пиер Гамара, който под хубавото заглавие „Хиляди цветя за детството" споделя с читателите на „Мороп" впечатленията си от детската асамблея, състояла се през август м. г. в София под високото покро вителство на председателя на Държавния съ вет др. Тодор Живков и на генералния директор на ЮНЕСКО Ахмаду-Махтар и М'Боу. „На асамблеята - пише Гамара - при съствуваха български и чужди писатели: Ерве Базен, председател на академията „Гонкур", известният италиански писател Джани Родари, съветският поет Сергей Михалков и мнозина други. Ще отбележа просто една среща, която ми се видя много вълнуваща - със старейшината на българската поезия, прекрасната Елисавета Багряна, и с младия бъл гарски космонавт Георги Иванов. Тази, коя то наричат с топлота Багряна и която е една от най-големите съвременни поетеси, разго варяше много оживено с младия красив мъж, също много популярен, олицетворващ надеждата на българското изследване в обла стта на надзвездното пространство. Поезията, науката, бъдещето се бяха свързали прочее на прага на една детска асамблея. Тази софийска среща бе многобройна и плодотворна в много области. Тя обхвана всички краища на България. Бяха дошли стотици деца от Шри Ланка, Кувейт, Кипър, от Азия и Африка, от Европа: тротоарите около националната библиотека „Кирил и Методий" бяха покрити с многоцветни рисунки. Състоя140 ха се рецитали за поезия, за музика, обме няха се опити, уреждаха се изложби по живопис и скулптура, състоя се великолепен сим позиум... Литературата за младежта - пише Га мара - прилича на всяка литература. Специфичният гений на всяка нация се утвържда ва в нея, докато постоянните елементи на човечност и на братство се изявяват за щастие чувствителни. В един свят, раздиран от бедствията на войната, на расизма, на омра зата, на нетърпимостта, застрашаван от колко ще опасности, да се утвърждават тези Оригинални ценности, ни изглежда полезно и без съмнение необходимо. Нека пожелаем - добавя Гамара - настоящият брой да възбуди нови размисли върху литературата за малките, която съв сем не е малка, но която също създава многобройни връзки, нови срещи и множество пре води." В своя забележителен очерк върху децата и библиотеките, озаглавен „Оставете ги да четат", Женевиев Пат казва, че „библиотеката е именно мястото, където детето остава сериозно като възрастен, но дето чувствува ме детството му." Една дълбоко изразена мисъл, която навежда на размисъл постоянно. Поетът-критик Жак Гошрон пише на тема детство и поезия". Литературата за мла дежта - казва Готрон - представлява днес широк домен сред общата литературна продукция, широк домен, който специалистите се стараят да изследват и разграничават; но Въпреки усилието да начертаят съвсем ярки граници - което не е може би толкова желателно - този широк домен не престава да расте. Всички са съгласи, мисля, да признаят, че съществуват два склона на този масив - от една страна, литературата за деца, и, от друга, литературата, която си поставя като задача да отговори на потребностите на юношеството ... Бих желал - добавя френският автор - да се възползувам от позоваването на юношеството, за да отбележа, че то е една поетическа" възраст. Да се върнем - казва Гошрон - към наблюдението над това, което се извършва конкретно. Поезията в произведенията, предназначени за деца, това ще рече книги, албуми, училищни пособия, кни ги-плочи, турени в продажба от органите за разпространение .