Наблюдения върху римата в поезията на Н. Й. Вапцаров

В изследването си „Певец на великия двубой" Н. Георгиев категорично определя Вапцаров като „виртуоз на новата българска римова стилистика". Да се потърси мястото и определи ролята на поета в традициите на националната ни римова стилистика е привлекателна задача. Но тъй като интересите на родното ни литературознание са все още твърде скромни в тази на сока ще ограничим наблюденията си върху сравнително по-тесен терен - само върху някои характерни особености и функции на римата в лириката на Вапцаров. Макар и косвени, поетът-новатор ни езавещал някои откровения, които недвусмислено говорят за твърдо упорито и целенасочено отстоявани принципи на поетично-образното изграж дане. Тъй като те са общоизвестни, ще припомним само онези, които биха могли да дадат начален тласък на наблюденията. В рецензията си за стихосбирката „Пулс" на Хр. Радевски Вапцаров пише: „Контрастите са много силно оръжие в поезията на Радевски. С тях той си служи, за да постигне една поетиче ска логичност, да уточни мисълта си, като само противопоставя нещата и оставя читателя сам да заключава."1 От тези позиции, в които ясно личи определена теоретико-художествена постановка за тънкостите на занаята“, Вапцаров рязко защищава художествената идейност от „кли шираната вяра", от „полезната публицистика". За поета-новатор художествената идейност трябва да въздействува именно като х удожествена - постигната по специфичен начин чрез собствените средства и възможности на поезията. Пак в рецензията за стихосбирката „Пулс" на Радевски поетът адмирира ,,алитератичната постановка" в един от куплетите на стихотворението „На един самоубиец", а към края на рецензията откровено се възхищава от умението на автора да използува внезапната последователност с римите, която е много ефектна". Същевременно обаче критикува конкретен стих от гледна точка на ритъма и съзвучието - неща, които и досега рядко попадат в полезрението на критиката. В цитираната вече статия „За творчеството на най-младите" Вапцаров е категоричен: „В стиховете сме небрежни към римата, ритъма, съзвучията, образите и въобще към вси чко, което изисква повече труд и умение. "6 Оттук не е трудно да се долови какво сериозно и прецизно отношение има поетът към изразителните възможности на художествената форма. стиловия Строго погледнато, ролята на римата в поетиката на стиха и в индивидуално облик на поетическия изказ не се откроява. Тя е в състояние да се превърне в самоличностен бе лег, в определител на стила само в съпоставка и осмисленост с всички останали негови опреде лители, и то в тяхната целокупност и единство. При Вапцаров изключение от „правилото" не наблюдаваме, но внимателното вглеждане в римното богатство на неговия стих ще открие подчертано конструктивната роля на римата в строежа на художественото цяло. Освен това - и едно от основанията на авансираната теза за комуникативността на Вапцаровия поетичен стил.