„Естетически прелом в поезията на двадесетте години” от Розалия Ликова

Осмислянето на една национална литература в рамките на широк общоевропейски контекст е важна задача пред всяко национално литературознание. То е ключ за извличане както на идейно-стиловите сходства, типологически паралели и аналогии (които несъмнено съществуват между отделните литератури), така и за внимателното филтриране на чертите, определящи националното своеоб разие. Широкото възприемане на сравнителното изучаване на литературите, което настъпи след методологическите достижения на А. Веселовски и неговата школа, като че ли за сегна повече изследването на средновековна та литература и фолклора. Общо взето, такава е неговата рецепция и у нас. Що се отнася до съвременната българска литература, преобладаващата тенденция в изучаването на художествените явления естремежът към мо нографичност. Опит за намиране на други 159 научни подстъпи чрез проследяване преди всич ко на литературния процес в неговите първоевропейски и после национални измерения представлява книгата на проф. Розалия Ликова „Естетически прелом в поезията на 20- години. Неведнъж авторката формулира своята методологическа позиция спрямо празнотите в нашата литературна история и теория по отношение на разглеждания от нея изключително важен период. Тя внушава това с общата насоченост на книгата, но и още в увода категорично заявява: Разглеждането на отделния автор като затворена микросистема се умъртвява, ако липсва взаимопроникването с макрострук турата на цялото. Подобно разглеждане отговаряше на един отминал вече етап в нашата литература история, когато по законите на една опростителска, по същество антиисторична система явленията се деляха на реа листични и нереалистични. Затвореният художествен анализ отстъпва вече мястото си на един разширен, отворен анализ", който отрича херметическата затвореност и изолираност на явленията, защото всяка изолираност води до механичност и опростителство на подхода на изследователя и до механична и опростена картина на разглежданите явления, означава неподвижност и умъртвяване на процес, който сам по себе си евзаимодей ствие, реакция, живот и движение. "