За робския ден и българската нощ („Една българка” от Иван Вазов)

Сблъсъкът между две враждуващи теми - темата за всесилието на тирана, за стеснените робски хоризонти, за разгрома и унищожението и темата за коравата неунищожима българщина, който след по-внимателен прочит се оказва постъпателна замяна на първата тема с втората, ражда прелестта на един от най-хубавите Вазови разкази. Първата тема в своето развитие се обляга на документално-очеркови елементи и дневни картини, а втората използува по-специфични средства за епическо изграждане, тя представлява същинският" разказ и е неразделна от нощта. Двете теми се разгръщат не единствено п р е з деня и през нощта, но и чрез деня и чрез нощта, т. е. следвайки общата за разказа тенденция опорните понятия многопосочно да разширяват обема си, да се разрастват с нови значения, да се превръщат в символи, денят и нощта стават двата най-главни и многообемни символа, двете колони, върху които ляга цялата творба. Освен като част от денонощието де нят в разказа има значение на нещо видимо, очевидно, категорично само по себе си, а нощта - на нещо скрито, неподозирано, непредвидимо и необхват но. Неделимата сплавеност на двете основни теми и двата главни символа ни дава право да наименуваме първата тема „тема за робския ден", а втората - ,, тема за българската нощ. Редуването на двете теми оформя симетричната композиция на разказа: Тема за робския ден - тема за българската нощ - тема за робския ден - епилог. След тези общи наблюдения може да навлезем по-детайлно в творбата и да проследим развитието на двете теми. РОБСКИЯТ ДЕН. В четириделния първи епизод на разказа темата за робския ден зазвучава с градирана категоричност. Дяловете се обособяват според Ъгъла, от който се описват събитията, и според степента на конкретизация, на която се строи и варира темата. Първият дял обхваща частта от началото на разказа до мястото, черкезки първенец Джамбалазът ..." - съобщава се съдбата на Ботев и четата му; вторият - от „... на левия бряг на Искъра..." и т. н. до - Хайде мари, по-скоро!" - дава се най-общо картината на размирните времена; третият - от „В същия миг зададоха се ..." и т. н. до „Подир това жените, посърнали, хванаха да се връщат назад покрай нивята" - тук се вижда как се отнасят заптиетата към робините-българки: и последният, четвърти дял - от, - Аго, чекай, чекай, молим те!“ и т. н. до края на епизода - описва се дързостта на Илийца, която настоятелно моли турците да я вземат в лодката.