Литературни списания от СССР и Дания

Последната книжка на сп. „Вопросы литературы" от миналата година продължава традицията на тематичните броеве, с които обикновено завършва ежегодното течение на списанието. Само че, докато по-рано те обикновено бяха посветени на определена братска национална литература, този път темата е литературната критика. Седем години след знаменитото постановле ние на ЦК на КПСС „За литературно-художествената критика" редакцията е решила с помощта на най-видните съветски критици иписатели да огледа състоянието на литературознанието и критиката, неговите постижения и все още нерешени проблеми; методологическото му обогатяване и формите на активното му участие в литературния процес новите задачи, произтичащи от развитието на обществото, на културата и на художественото творчество, и непреодолените слабости. А широкото участие на чуждестранни литератори още повече разширява кръга на обсъждането, дава възможност за интересни паралели относно състоянието на критиката в различни страни, откроява както общото, така и специфичните проблеми. Едва ли е необходимо специално да подчертаваме какъв интерес представлява и за нас тази книжка на „ВЛ“. Защото пробле мите на литературната критика и за нас продължават да бъдат един от невралгичните пунктове в литературния и общокултурния живот. Десетгодишнината от речта на др. Тодор Живков пред столичните комсомолци, навършила се миналата година, бе сериозен повод за равносметка и самокритично обглеждане на постигнатото и непостигнатото и за българските критици: доказателство за това са и освен отделните авторски публи кации многото колективни разговори на писатели и критици, посветени на проблемите на литературната критика, които намериха място в централните ни литературни издания; такива разговори продължават да се водят и сега и ползата от тях е несъмнена, независимо че в някои от тях можем да срещ нем и немотивирани, пресилени или просто несериозни мнения. С една дума, и бъл гарската литературна критика е в процес на самопреценка и набиране на нови сили, косто 146 още повече увеличава интереса ни към публи кациите в тази книжка на „ВЛ". Книжката се открива със статията на Георги Марков „Слово за критиката“, където сбито и конспективно еподчертано главното изискване към литературната критика - да се развива в крак с развитието на литературата и с развитието на самия живот, който е главният критерий за постиженията или неуспехите както на писателите, така и на критиците. Може би централно място в броя заема традиционната „кръгла маса" на „ВЛ", посветена естествено на проблемите на литературно-художествената критика, в която взе мат участие и ред чуждестранни писатели и критици. След встъпителното слово на М. Козмин, очертаващо широкия кръг от въ проси, свързани с развитието на литературата и критиката като неразделна част от културното и общественото развитие, следват изказванията на множество съветски литератори и гости: Л. Лазарев, П. Фехер, В. Озеров, Д. Ценд, Х. Хрзалова, Г. Залис, В. Нойберт, Д. Затонски, Ат. Свиленов, Б. Тругларж, А. Менцвел, А. Бучис, Лиу Ван Бонг, Е. Сидоров. Не е възможно да се спираме поотделно на всяко от тези изказвания, имащи нерядко обема на кратка статия; но ако трябва да систематизираме повдигнатите в тях проблеми, ще видим, че те обхва щат почти всички въпроси, които са актуални и за нашата критика. Централно място сред тях заема проблемът за творческото продължение на боевите традиции на маркси ческата литературна наука, което единствено може да осигури на критиката място - според заглавието на едно от изказванията - ,,в авангарда на идеологическата борба". Тясно свързани с този проблем са и въпросите като методологическото обогатяване на критическия инструментариум", търсенето на по-многостранен контакт с многоликата читателска аудитория, стремежа националните Литературни явления да се разглеждат в контекста на световната литература и пр. и пр.