Литературни списания от ФРГ и Италия

В най-голямата на света библиотека за книги, периодика и ръкописи на немски език Дойче Бюхерай" в Лайпциг могат да се открият десетки, дори стотици литературни списания от Федерална република Германия, Австрия, Западен Берлин и Швейцария. Заглавията им са различни - от чисто литературни до символични: Литератур унд критик", „Литературмагацин“, „Литерарикум“, „Мер- кур“, „Дас Нахткафе“, „Тинтенфиш", „Кактус" и др. Съдържанието им също варира в широки граници: наред с проза и поезия се поместват културно-и обществено-политиче ски статии, хумор, графика и фотографии. Не остават незасегнати и актуални" за Запада теми като дисидентска литература, демократически социализъм и др. Част от тези списания са еднодневки" - съществуват съв сем кратко време и излизат с няколко книжки. Други съществуват вече десетки години и са се утвърдили на литературната сцена на Западна Европа, като например „Акценте" (излизащо от 1953 г.), „Курсбух" (от 1965 г.), „Меркур" (от 1947 г.), „Литератур унд кри тик" (от 1966 г.), „Нойе рундшау" (от 1889 г.). А някои са започнали своето съществуване едва преди 2-3 години като издаваното от Хайнрих Бьол, Гюнтер Грас и Карола Щерн списание „Л 76" за политика и литература (от 1976 г.). Ако проучим цялото многообразие от литературни списания в споменатите страни, тяхното съдържание, тематика и читателска публика, ще констатираме две техни характерни особености. Налице са различни прослойки на културни и литературни кръгове, представители на разнородни течения в областта на литературата и изкуството, писатели, критици и издатели, които правят опит да популяризират своите възгледи и позиции, да ги разпространяват, да спечелят читатели и привърженици. Някои от тях успяват и се утвърждават чрез качеството и актуалността на публикуваните материали, чрез значимостта на привлечените автори или по чисто конюнк турни причини. Други прекратяват своето съществуване, без да са получили дори минимална известност. В борбата за утвърждаване и спечелване на читатели издатели и Редактори на ли- прекрачват тесните рамки тература, поезия и литературна критика и разширяват полето на публикации чрез авангардистични опити, политика, изобразително изкуство, естетика, хумор и много снимков материал. Така чрез достъпни материали с по-голям тематичен диапазон се цели превръщането на едно чисто литературно списание в периодично издание за по-широка читателска публика. „Литфас", берлинско списание за литература, излиза от 1976 г. в Западен Берлин. Наречено е по името на Ернст Литфас, немски печатар, пръв предложил да се използуват колонки за обявления и афиши. Вниманието ни към това списание бе привлечено от кратка анотация за фестивала на смеха и сатирата в Габрово, както и за Дома на хумора и сатирата в този град, поместена в кн. 14 от септ. 1979 г. Следваха анекдоти за габровци и карикатури и снимки от изложби в Габрово. Оказа се, че на страниците на издаваното от Асен Асенов списание са публи кувани и други материали от и за България. В кн. 12 от дек. 1978 г. е поместена като литературно писмо от България статия от Иван Цветков, в която се прави преглед на развитието на българската култура и литература в исторически аспект от техните наченки до наши дни. Подчертано е значението на съ временната българска литература и редица нейни представители, като Павел Вежинов, Богомил Райнов, Андрей Германов, Слав Караславов, Йордан Радичков и други млади поети и белетристи. След статията издателят помества кратко стихотворение от Любомир Левчев, както и списък на книгите от бъл гарски автори, които могат да се набавят на немски език във ФРГ: Д. Димов Тютюн", Л. Живкова „Лондонското евангелие“, „Словото - мое оръжие“, българска революционна лирика, „Стихове" от Любомир Левчев и др. Ако се прелисти по-нататък списанието, ще открием, че през трите години на съществуване (то излиза четири пъти годишно), са помествани няколко пъти преводи на разкази от Хайтов и Радичков, на стихотворения от Далчев и Левчев, както и второ литературно писмо от България, в което между другото е подчертано значението на сп. „Пла