Публикувана на
Free access
Резюме
В литературнокритическия очерк на Наташа Манолова за Димитър Методиев в еди надесет кратки глави без педантичност, а с документална достоверност и критическо проникновение са проследени всички по-важни стъпки на поета - от най-ранните до послед ните му днешни творчески прояви. Наред със стриктния анализ на творческото дело на поета-гражданин, наред с интересните факти и оценки съзираме темпераментното присъствие и на самата авторка. Напоследък Наташа Манолова започна да отпришва стихията на своя разказ за онези дръзки, радостни и неповторими младежки впечатления, свързани със следването и в Москва, които са останали запечатани в сърцето и за цял живот и не е възможно да не бъдат споде лени. И плод на тази невъзможност" е кни гата и за Д. Методиев, тя окриля критическите и наблюдения, дава и кураж и сила да възпроизведе поета такъв, какъвто е и какъвто го познава... Личното доближаване до тво реца не пречи, а подпомага в случая авторката в детайлното проследяване на жизне ната и поетична биография на Д. Методиев. Пред читателя се разгръщат емоционално заредени кадри от богатия жизнен и творчески път на именития поет, при което не е трудно да съзрем голямата професионална вещина на критическото вникване и същевре менно богатия запас от живо поднесен доку ментален материал. Уловила поета в неговото непрестанно движение, Н. Манолова смело и точно определя отделните мигове на лиричните му превъплъщения. Ценно качество на сравнително краткия литературнокритически очерк е тясното свързване на Методиевата поезия с особеностите на литературния климат у нас и в СССР за един почти тридесетилетен период. Книгата на Манолова е снабдена с подробни бележки, допълне ния, библиография и снимков материал, което заедно със стройното изложение създава пълнота, прегледност и сериозен приносен характер на очерка. В главите „Такъв, какъвто го познавам...", „Дружното семейство на беловския селянин Мито Ристов“ и „В редиците на РМС" пред читателя изпъква физическият и духовният образ на „ранния" Методиев, семейната среда, революционната му активна ремсова дей ност, както и партизанските дни и нощи в хайдушкия балкан. Живата картина на онова борческо, незабравимо време е възкресена и с някои спомени на съпартизани на Методиев: ,, За наша радост новият партизанин от Белово Димитър Методиев излезе поет... Методиев беше толкова рус, че косата му изглеждаше бя ла. Очите му мигаха неспокойно...(с.39-40, цитатът е от книгата на Атанас Семерджиев „За да има живот"). Този силно изстрадан, славен отрязък от време е оставил траен отпечатък върху целия по-сетнешен път на поета и комуниста. Авторката на очерка, без да се впуска в излишни подробности, е изяснила истинските корени на нестихващата младежка Дръзновеност в поетическото верую на Мето диев.


„Димитър Методиев” от Наташа Манолова

  • Обхват на страниците:
    131
    -
    134
    Брой страници
    4
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

    • Име:
      Иванка Бояджиева
    • Инверсия:
    • Е-поща
    • Институция
      Институт за Литература БАН
    • ORCID ID
      0000-0002-5329-5872
    • SCOPUS ID
      0000-0002-5329-5872
    • WEB OF SCIENCE RESEARCHER ID
      0000-0002-5329-5872
    • Още в първата си пиеса Камен Зидаров показа особеностите на своето драматично дарование - ярки образи, които носят атмосферата на времето, вълнуващи конфликти и национален колорит. Но в „Царска милост" стремителната драматична линия се пречупва от известна разтегнатост и повествователност, от известно нарушаване на драматичното единство. Новото и радостното, с което пиесата „За честта на пагона", се различава от „Царска милост“ е по-ясно изразената конфликтност, непрекъснато усилващото се драматично напрежение и същевременно поголямата и композиционна стройност. Цялата постройка на „За честта на пагона" е по-съвършена, което показва, че драматургическото майсторство на Камен Зи даров е укрепнало.

  • Резюме
    В литературнокритическия очерк на Наташа Манолова за Димитър Методиев в еди надесет кратки глави без педантичност, а с документална достоверност и критическо проникновение са проследени всички по-важни стъпки на поета - от най-ранните до послед ните му днешни творчески прояви. Наред със стриктния анализ на творческото дело на поета-гражданин, наред с интересните факти и оценки съзираме темпераментното присъствие и на самата авторка. Напоследък Наташа Манолова започна да отпришва стихията на своя разказ за онези дръзки, радостни и неповторими младежки впечатления, свързани със следването и в Москва, които са останали запечатани в сърцето и за цял живот и не е възможно да не бъдат споде лени. И плод на тази невъзможност" е кни гата и за Д. Методиев, тя окриля критическите и наблюдения, дава и кураж и сила да възпроизведе поета такъв, какъвто е и какъвто го познава... Личното доближаване до тво реца не пречи, а подпомага в случая авторката в детайлното проследяване на жизне ната и поетична биография на Д. Методиев. Пред читателя се разгръщат емоционално заредени кадри от богатия жизнен и творчески път на именития поет, при което не е трудно да съзрем голямата професионална вещина на критическото вникване и същевре менно богатия запас от живо поднесен доку ментален материал. Уловила поета в неговото непрестанно движение, Н. Манолова смело и точно определя отделните мигове на лиричните му превъплъщения. Ценно качество на сравнително краткия литературнокритически очерк е тясното свързване на Методиевата поезия с особеностите на литературния климат у нас и в СССР за един почти тридесетилетен период. Книгата на Манолова е снабдена с подробни бележки, допълне ния, библиография и снимков материал, което заедно със стройното изложение създава пълнота, прегледност и сериозен приносен характер на очерка. В главите „Такъв, какъвто го познавам...", „Дружното семейство на беловския селянин Мито Ристов“ и „В редиците на РМС" пред читателя изпъква физическият и духовният образ на „ранния" Методиев, семейната среда, революционната му активна ремсова дей ност, както и партизанските дни и нощи в хайдушкия балкан. Живата картина на онова борческо, незабравимо време е възкресена и с някои спомени на съпартизани на Методиев: ,, За наша радост новият партизанин от Белово Димитър Методиев излезе поет... Методиев беше толкова рус, че косата му изглеждаше бя ла. Очите му мигаха неспокойно...(с.39-40, цитатът е от книгата на Атанас Семерджиев „За да има живот"). Този силно изстрадан, славен отрязък от време е оставил траен отпечатък върху целия по-сетнешен път на поета и комуниста. Авторката на очерка, без да се впуска в излишни подробности, е изяснила истинските корени на нестихващата младежка Дръзновеност в поетическото верую на Мето диев.