Епическата поема „Покръстена България” от Франческо Брачолини

Научната литература все още не е дала задоволително изследване върху епическата поема „La Bulgheria convertita“ (Покръстена България) от Франческо Брачолини (1566-1645), публикувана в Рим през 1637 г. Типична творба за литературата на ранния барок в епохата на Контрареформацията, тази поема в двадесет части е изградена от много сложен поетически стил. Необходимо е да се възстановят специфичните похвати, използувани от поета да предаде своята идея чрез символи и алюзии, за да се схване правилно истинското и значение. 2. Франческо Брачолини прекарва живота си в служба при кардинали или други високопоставени лица на Римската църква. По времето на папа Урбан VIII (1623-1644) той става секретар на кардинал Антонио Барберини, който ръководи „Congregatio de Propaganda Fide" (Конгрегация за разпространение на вярата), служеща като главен инструмент на Ватикана за разпространение на католицизма по света. Поемата „Покръстена България" е израз на идеологическата и политическата дейност на тази институция. 3. Многобройните творби на Брачолини свидетелствуват, че той е схващал литературата като реторична игра, основана на употребата на форми, образи и сюжети, заимствувани от творчеството на други поети (както древни, така и съвременни) с цел да се създаде нова „поетическа материя“. В новия си контекст старите символи получават различно функционално значение. Но Брачолини не възприема безрезервно идеята за смесване на реалното и фантастич ното. „Поетичният фалш" не е нищо друго освен реторично разкрасяване, докато реалните факти предполагат изразяване чрез разбираеми образи, съответствуващи на „правдиви думи". 4. Предходните литературни критици са се заблуждавали от тази сложна реторична игра и не са могли да отделят „поетическия фалш" от реалните факти. Те считат, че всичко в поемата е чиста измислица. По-конкретно, те не разбират, че България, както е описана от Брачолини, не е поетичен мит, а конкретен исторически образ. Съставените от тях кратки изложения на поемата са незадоволителни поради факта, че не се прави разграничение между многото второстепенни сюжети и главния сюжет, който има за цел да предаде на читателя трудно доловима политическа идея. Ако е правилно разгадана, поемата на Брачолини е първата важна творба в западната литература, в която България, нейната история и култура са в центъра на една дискусия от международно значение.