За патриотичната тенденция в българския пътепис

Българският пътепис все Към него още не е станал предмет на дължимото внимание от страна на нашата наука. А той дава в литературата ни забележителни образци. Някои от тях се радват на същата известност и читателска любов като найизтъкнатите произведения на създателите си - например „До Чикаго и назад от Алеко Константинов. Други, като „Писма от Рим" на Константин Величков или „В страната на палмите“ от Страшимир Кринчев, споделят недооценяването на цялото творчество на авторите си. В отделни случаи пътеписите с известността си и с високата оценка, която им се дава, дори надминават, справедливо или не, белетристичните произведения на творците - Писма от Южна Америка" на Борис Шивачев, пътеписите на Константин Константинов. Дори само тези факти показват, че независимо от подценяването от страна на изследователите жанрът е привлякъл вниманието на творците - разбира се, за различно време, с нееднакви амбиции и постижения. И при бегъл поглед върху българския пътепис от края на миналия и началото на нашия век 1 може да се установи колко близки и дори сходни задачи си поставят неговите създатели. В творбите си от този жанр те се придържат към една, нека бъде наречена така, информативно-патриотична тенденция. Както в пътуванията си се стремят да о позная т българската (или чуждата - в пътеписите за чужбина) земя, така в произведенията си целят да запознаят читателя с нея. В пътеписите за България непрестанното им желание еда засилят любовта на бъл гарина към отечеството. Направените в това отношение успоредици между Вазов и А. Константинов 2 може в значителна степен да се отнесат и за К. Величков, А. Страшимиров, Стр. Кринчев - едновременно пътешественици, художници И родолюбци. Техните произведения създават устойчива традиция в българския пътепис за много десетилетия. Патриотичните тежнения на тогавашния български пътеписец проличават и когато авторите се намират в чужбина. Описвайки близки и далечни страни, Вазов и А. Константинов винаги са с мисълта за родината. Както е отбелязвано, те навсякъде носят българската атмосфера. Тя се чувствува в сравненията между вени 1 В настоящата работа се имат пред вид пътеписи, оформени преди всичко като художест произведения. Извън обсега на изследването остават автори, чийто художествен интерес чов. отстъпва Те пред географския или историческия - като Павел Делирадев, Иван Велков, Васил Кън- заслужават отделно изследване, но с по-различна насока. Т. 2 Г. Цане в. Пътеписите на Вазов. Предговор към Събрани съчинения в 20 тома. 10. C., 1956, с. 10-11. с. 101.• П. Динеков. „Другата Америка" на Светослав Минков. - Златорог, г. ХХ, 1939 44 видяното в чужбина и припомненото в България, в мярката, с която преценяват нещата, и особено с ясното предназначение на произведенията им единствено за българския читател - само него авторите имат пред вид, само у него разчитат да предизвикат отклик, какъвто желаят. Неуморни пътешественици, жадни да опознаят широкия свят, те остават преди всичко българи и навсякъде подчертават това - пред Ниагара и Петербург, в Лондон и Рим.