По страниците на литературни списания от ГДР, Унгария, Холандия

В кн. 4,1977 г. на списанието за литературознание, естетика и теория на културата „Weimarei Beiträge" е поместено на централно място интервю с големия исландски писател Халдор Лакснес, навършил тази гозина през м. април седемдесет и пет години. Интервюто води Йозеф-Херман Заутер. Като негово допълнение може да се тълкува и статията на Еберхард Хилшер „За творчеството на Халдор Лакснес“. Разгледан е творческият му портрет, подчертани са съществени черти и особености на неговата тематика, дадена е висока оценка на художественото му майсторство на основата на най-крупните произведения. Като добър познавач на Лакснес авторът е вникнал в спецификата на творчеството му — то рефлектира живота на човека от народа, на обикновения исландец. Разработката на националните традиции разкрива за Лакснес един непресекващ извор на поезия, не напразно обаче героите на неговите романи са наречени „граждани на света" заради пълнокръвните и общочовешките им образи. Лакснес винаги е ценял очарованието и стихията на емоциите, залегнали в старите епос и песни. Те са калили исландския народ по време на шествековното му робство. Хилшер отбелязва, че в духа на старата норвежка литературна традиция неговите герои са сро дени с фантастичното, вълшебното, това не пречи обаче да бъдат възприети като една реална даденост, те не променят характера на реалистичното му изкуство. Лакснес се стреми да овладее реалността чрез фантастичното изображение, той показва онова, което трябва да бъде. Най-трогателен момент в изкуството на исландския писател е този на любовното изживяване. Сърдеч ната близост и хармония имат в далечния север краткотрайната красота на исландската пролет - след изживяване суровата прелест на чувството то изчезва. Особено голямо есте тическо въздействие постига Лакснес с вплитане като лайтмотив на поетичното начало. Почти всичките му герои имат подчертана склонност към изкуството. Централен проблем в творчеството на Лакснес е, както изтъква Хилшер, отношението на твореца към обществото. С оглед на по-живата и цялостна представа за човека и писателя Халдор Лакснес предаваме със съкращения публикува ното с него интервю. Интервю с Халдор Лакснес В.: Исландската сага, носеща по стил и начин на изображение белезите на един дълбок реализъм, е единствено по рода си явление в европейската средновековна литература. Известно ми е, че голяма част от Вашата есеистика има за обект сагата, а и Вие многократно сте твърдели, че исландската сага е основата на модерната исландска литература. Какви творчески елементи разкрива тя за Вас? О.: Необходим ни е преди всичко езикът, на който тя е написана - като непресекващ извор на исландския език. Ние се връщаме все отново към сагата, за да узнаеме какво е хубав език и добър стил. Стилът на исландската сага е съвършен - лаконичен и наситен с факти. В него няма нищо излишно, от това един писател може да научи много. И аз съм се опитвал постоянно да се уча от него, както повечето писатели на Исландия. Обаче езикът на сагата не може да бъде окачествен като народно творчество. Това е научен език, литературен език, не говоримият, и това е понятно, защото всички или повечето от тези саги са писани от учени хора. В.: И все пак сагата е народно творчество, нали? Вашите усилия са насочени към исландския народен език, веднъж Вие споменахте, че исландският език не е рожба на образователните институции и на учените, а родината му е в планинските долини, в хижите на най-бедните. Как бихте характеризирали въздействието на сагата? О.: Много важно за нас е да оценим сагата правилно. Не трябва да виждаме в нея особен вид на народното сказание, защото това не е вярно. Тя е в същност научна литература, написана за обикновени и интелигентни хора. Селяните винаги са разбирали сагата, защото е написана на ясен и съвсем обикновен, но много хубав език. Понастоящем у нас се чете много чужда литература - в преводи или в оригинал, обаче сагата с ней ния език и стил е тази, която обединява исландците. И най-ученият човек в страната може да изпита същата радост, каквато изпитва един селянин или рибар. При възприе мането на сагата няма разлики, всеки може да и се наслади и да извлече от нея полза. В.: В предишен разговор с Вас, г-н Лакснес, Вие подчертахте, че не съществуват езикови бариери по отношение на тълкуванието. Как 109 би могло да се разбере това в тази взаимовръзка ?