Резюме
През есента на 1833 г. руските вестници били пълни със съобщения за Испания, където се случва нещо невероятно. На 29 септември умира крал Фердинанд VII и съгласно неговото завещание престола заема малолетната дона Изабела. Тъй като нямал наследник от мъжки пол, болезненият Фердинанд определя за своя наследница дъщеря си и с това отменя закона, по силата на който тронът в Испания се заема само от мъже. Това предизвиква политическа буря. Братът на Фердинанд инфантът дон Карлос несе съгласява с това решение на краля. Карлистката партия го поддържа. Докато кралят е жив, противниците му се въздържат. След неговата смърт обаче те излизат открито. Дон Карлос не признава дона Изабела и се провъзгласява за крал под името Карл V. В Испания започва гражданска война. Както знаем, тези събития са отразени в повестта на Гогол. В литературознанието неведнъж е отбелязвано влиянието на „действителните испански съ бития" върху събитийната канава на повестта. По този въпрос е писал Н. Степанов в книгата си „Н. В. Гогол", за него става дума и в коментариите към повестта в 14-томното Пълно събрание на съчиненията на Н. В. Гогол. Но авторите, които сравняват информациите за Испания във вестниците със сюжета на „Записките“ и откриват съответствие между тях, имат пред вид само един аспект на проблема: те се интересуват от наличието на жизнен елемент в повестта за лудия. Но работата не е само в това, че куриозите, случили се с титулярния съветник Попришчин, който си въобразява, че е Фердинанд VIII, съвпадат точно с историческите факти от края на 1833 г. (даже денят 4 октомври, отбелязан в „Записки на един луд" като сряда, е бил наистина сряда), нодухът, в който се осветляват тези събития в пресата от онова време, както и характерът на тази преса, предопределят психологията на Гоголевия герой, начина му на мислене и постъпките му. Връзките между „Записки на един луд“ и вестника са по-широки от едно пряко съответствие на факти. Те оформят маниера на говорене на Попришчин, неговата представа за щастието, за идеала. Зароден в атмосферата на вестникарските мнения, на официалното отношение към човека, науката и историята - на всичко, което попада във вестни карските колони, сюжетът за Попришчин същевременно е в противоречие с тях И които са го породили.
„Записки на един луд” и „Северна пчела”
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:97-107Брой страници11ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеПрез есента на 1833 г. руските вестници били пълни със съобщения за Испания, където се случва нещо невероятно. На 29 септември умира крал Фердинанд VII и съгласно неговото завещание престола заема малолетната дона Изабела. Тъй като нямал наследник от мъжки пол, болезненият Фердинанд определя за своя наследница дъщеря си и с това отменя закона, по силата на който тронът в Испания се заема само от мъже. Това предизвиква политическа буря. Братът на Фердинанд инфантът дон Карлос несе съгласява с това решение на краля. Карлистката партия го поддържа. Докато кралят е жив, противниците му се въздържат. След неговата смърт обаче те излизат открито. Дон Карлос не признава дона Изабела и се провъзгласява за крал под името Карл V. В Испания започва гражданска война. Както знаем, тези събития са отразени в повестта на Гогол. В литературознанието неведнъж е отбелязвано влиянието на „действителните испански съ бития" върху събитийната канава на повестта. По този въпрос е писал Н. Степанов в книгата си „Н. В. Гогол", за него става дума и в коментариите към повестта в 14-томното Пълно събрание на съчиненията на Н. В. Гогол. Но авторите, които сравняват информациите за Испания във вестниците със сюжета на „Записките“ и откриват съответствие между тях, имат пред вид само един аспект на проблема: те се интересуват от наличието на жизнен елемент в повестта за лудия. Но работата не е само в това, че куриозите, случили се с титулярния съветник Попришчин, който си въобразява, че е Фердинанд VIII, съвпадат точно с историческите факти от края на 1833 г. (даже денят 4 октомври, отбелязан в „Записки на един луд" като сряда, е бил наистина сряда), нодухът, в който се осветляват тези събития в пресата от онова време, както и характерът на тази преса, предопределят психологията на Гоголевия герой, начина му на мислене и постъпките му. Връзките между „Записки на един луд“ и вестника са по-широки от едно пряко съответствие на факти. Те оформят маниера на говорене на Попришчин, неговата представа за щастието, за идеала. Зароден в атмосферата на вестникарските мнения, на официалното отношение към човека, науката и историята - на всичко, което попада във вестни карските колони, сюжетът за Попришчин същевременно е в противоречие с тях И които са го породили.