Бележник на писателя

Много пъти съм се мъчел да си представя какво щеше да стане с левски ако беше избягнал бесилката, и с Ботев, ако беше надживял трагичната голгота на Околчица. Трудно е да се каже как щяха да се проявят трезвият реализъм на единия и неудържимата фуга на другия в следосвобожденското „царство на дребните производители" и дребните практически интереси, лишено и от най-малката възможност за революционна перспектива и револю ционна дейност. Каквото и да станеше, едно ми изглежда съвсем сигурно - че легендата около техните имена дори и да не потънеше в забрава, щеше да загуби много нещо от своето обаяние. Но съдбата, която ги беляза и която сами си избраха, не пожела да ги пощади, за да покаже още веднъж, че великият човек знае не само как да живее и как да се бори, а още и това, по-важно понякога - кога и как да умре. В стремежа да достигне адекватен израз на една нова душевност, сво бодният страх не можеше да не въстане срещу ограничителните правила на кла сическата прозодия, каквато я намираме в школите до края на миналото сто летие. Но разрушавайки симетрията и задължителния регламент на римата и ритъма, той се освободи заедно с това и от тяхната мнемотехническа функция. И тук се случи нещо непредвидено: преодолявайки приспивната напев ност на поезията до него, в своите крайни прояви той скъса с ритмичната структура, стана мъчно запаметим и се превърна в стих за четене. Така по околен път неочаквано се приближи до онова, срещу което беше въстанал - до камерността на поетите от школите на символистите и парнасистите. За да се убедите, че е така, попитайте се: колко са стихотворенията със свободен стих, които помните и можете да рецитирате така леко, както рецитирате творбите от класически тип. И въпреки тази лоша" игра на развитието, свободният стих е едно от големите и неотменни завоевания на съвременната лирика, защото откри непознати ритмични възможности, неподатливи на формална класи фикация, и даде нов тласък на мисълта и емоцията, родени от тревожните търсения на нашата епоха. Една литература, ако е загрижена за своето бъдеще, не може да разчита нито само на интелектуалния елит, нито само на масовия читател. В единия случай тя е осъдена да се превърне в досадно занимание на сноби, 55 лишено от всякаква обществена перспектива, в другия - да се огради от новите търсения и да кръжи в сферата на елементарното. Голямата национална литература се стреми към добри произведения за всички степени на духовна и естетическа подготовка - тя не може да пренебрегне Никого.