Принципи на изображение в поезията на Ботев

Тук изниква трудността с уточняване на терминологията. Касае се за прин ципи на изображение в поезията. Естествен евъпросът, доколко типично „живописни" термини могат да се използуват в едно литературно изследване и как трябва да се постъпи при допирни точки на коментираните явления с други изкуства, за които също е характерна образността. На употребените тук термини ще се постараем да дадем необходимата обосновка и конкретизация, така че те ще се възприемат с уговореното значение, а не по приетия общовалиден начин. ще Предварително трябва да се спрем и на друг въпрос, който може да предизвика възражение - честите сравнения с киноезика. Основателен донякъде бъде аргументът, че когато Ботев е писал стиховете си, киното още не е съществу вало. Това обаче еелементарната страна на въпроса. Тук не се говори за взаимно влияние и интерференция на видове изкуства, а за развитие на художественото мислене. За да се стигне до създаването на кинематографа, причина е било вековното търсене на художника да въплъти времето в пространствените си образи, да свърже вътрешния ритъм на картината с ритъма на времето, подчинен дотогава единствено на музиката. Съвсем естествено еедин поет да търси съвме стното организиране на взаимнообуславящите се, но непримирими величини на времето и пространството, тъй като със същността си на словесно изкуство поезията заема средно положение между овладялата времето, но бедна на образи музика и неспособната да улови темпоралния процес живопис. Тук стигаме вече до въпроса за индивидуалните особености на поета. Ботев е надхвърлил границите на традиционния словесен рисунък; пренебрегнал е изобразителния детайл за сметка на идеята, за създаването на която намира нови, непознати до него нашата поезия изразни средства, прекроява пространството и организира времето по законите на поетическото си виждане. На Ботевата поезия като цяло образността не е определящ елемент. Затова пък няколкото стихотворения, в които поетът е потърсил експресията на изображението („На прощаване“, „Хайдути“, „Обесването на Васил Левски“, „До моето първо либе" и най-характерната това отношение балада „Хаджи 24 B B Димитър") представляват изключителен фе- номен на художествено експериментиране. Надхвърлили традицията, изображе нията в Ботевата поезия поставят проблематика, която не може да бъде разре шена в рамките на един тясно ограничен литературен анализ. Именно с цел да бъдат изяснени пълно особеностите на образността в стиховете на Ботев се на лагат сравненията с явления, нетипични за поезията като изкуство.