Седмият конгрес на Международната асоциация за сравнително литературознание

Все по-засилващото се в наши дни литературно и общокултурно общуване на народите в света определя един все по-нарастващ интерес към сравнителното литературознание. Във връзка с това Международната асоциация за сравнителна литература, създадена през 1954 г., изменя непрекъснато своя характер и почва да играе все по-голяма роля. Отначало тя е организация на западноевропейски университетски преподаватели главно по френска, английска и немска литература. Още в края на 50-те години обаче в нея се включват и специалисти по другите западни литератури - испанска, италианска, холандска, американска и пр. На петия и шестия си конгрес в Белград през 1967 и в Бордо през 1970 г. Асоциацията вече обединява и усилията на голям брой литературоведи от Съветския съюз и социалистическите страни, пък и от Америка, Африка и Азия. Седмият конгрес, проведен в Монреал и Отава от 12 до 20 август т. г., разшири още повече както кръга на участниците, тъй и обсега на изследователската дейност. В Квебек - ето първите и предварителни изживявания, създали емоционалната настройка за конгресната работа. Самият конгрес бе проведен в ултрамодерните нови сгради на трите университета-домакини, дали необходимите средства: в Монреал английският университет „Мак Гил" и френският Университет на Монреал", и в Отава - университетът „Карлетон". В часовете за отдих имаше посещения на театрален и балетен спектакъл, на филм, на Националната библиотека и на Националната художествена галерия в Отава и др. В работата на конгреса участвуваха около 600 литературоведи от почти всички страни и раси на света. Най-много бяха, разбира се, учените от Канада и САЩ. Срав нително големи бяха обаче и делегациите от Латинска Америка, от Африка, от Индия и Япония. От Западна Европа повече делегати имаше от Франция, Англия, Белгия и Западна Германия. Многочислени бяха делегациите от Унгария - над 25 души, и от Румъния - около 20 души. Наред с многобройните специалисти по големите литератури на френски, немски, руски, английски и испански език този път участвуваха и изследвачи на повечето други литератури в света - не само в Европа, но и в Азия и Африка. Това естествено се оказа от значение за планетарния" характер на научното общуване по време на конЗа успешното провеждане на конгреса греса. важна роля изигра благоприятствуващата международна политическа обстановка, съз дадена след посещението на др. Л. Брежнев в САЩ. От друга страна, трябва да се подчертае заслугата на организаторите на конгреса - литературоведите от три канадски университета. Тяхната амбиция, енергичност и умение преодоляват между другото и ре дица трудности, свързани с далечното и скъпо за повечето конгресисти пътуване. За делегатите от Европа конгресът започна, преди да е открит, с две великолепни екскурзии: за два дена до Торонто иНиагара и за един ден до Квебек. Впечатленията от големите разстояния и бързини на Канада, от могъщата красота на Ниагарския водопод, от зеленината и деурба низацията в пейзажа, от гостоприемството и техническата съоръженост на университета в Торонто и на университета Лавал Съществен белег на работата бе разнообразието на нейните форми: заседания по комитети, пленарни заседания по теми, засе дания около кръглата маса“, различни сим позиуми, делови обсъждания на конкретни задачи. Предпоставка за успеха бе и тематич ната целенасоченост на конгресната програма. Конгресът обсъди само две теми: „Американската литература - зависимост, независи мост, взаимозависимост“ и „Сравнителното литературознание пред актуалните тенденции на литературните изследвания". Бяха проведени пет симпозиума, два от които свързани с първата тема: симпозиум „Африка - Америка" и симпозиум „Изток – Запад".