Резюме
Към разногласния и завидно шумен хор от преценки „за“ и „против" структурализма се присъедини и американският литературовед Фредрик Джеймсън, професор в Калифорнийския университет, известен вече с неотдавна публикуваното си изследване върху марксисткото литературознание. Неговата нова книга, озаглавена колкото ефектно, толкова и многозначително Езиковата тъм ница", бързо се откроява над множеството епизодични и прибързани отзиви за струк турализма и представя това сложно идейнонаучно явление със задълбоченост, пред която биха могли да изразят уважението си и крайните поклонници, и крайните отри цатели. Проява на тази задълбоченост е преди всичко сдържано скептичната оценка на конкретните научни и литературоведски приноси на структурализма и още поскептичната оценка на неговите социални и исторически граници. Естествено и застъпниците, и отрицателите на структурализма (в това число и нашата литературоведска мисъл) могат да отправят на автора ред справедливи възражения, но и покрай тях книгата му не губи значението си, първо, на сериозен критичен опит и, второ, на интересно за българския читател свидетелство за настроенията сред част от по-радикално мислещите западни литературоведи. Общият строеж на „Езиковата тъмница" се подчинява, донякъде безкритично, на една широко разпространена представа за развоя на европейското литературознание през ХХ в.; книгата се състои от две основ ни и неравностойни помежду си части - първата, посветена на школата Опояз, а втората на френския структурализъм. Казвайки неравностойни, имам пред вид не само и дори не толкова обстоятелството, че по обем „френската " част е два пъти по-голяма от славянската“; неравностойността в обема е само последица от значително по-сериоз10 Литературна мисъл, кн. 6 145 ната неравностойност в ерудитивния поглед на автора. Докато из фактите и събитията на френския структурализъм той се движи с почти безукорно точен замах, в сложния опоязовски свят той пристъпва неуверено, сковано, на места почти опипом, и оставя зад себе си ред непростими празноти и недоразумения.
The Prison-House of Language от Frederic Jamerson
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:145-153Брой страници9ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Никола Георгиев
- Инверсия:
-
ИнституцияUniversity of Sofia
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеКъм разногласния и завидно шумен хор от преценки „за“ и „против" структурализма се присъедини и американският литературовед Фредрик Джеймсън, професор в Калифорнийския университет, известен вече с неотдавна публикуваното си изследване върху марксисткото литературознание. Неговата нова книга, озаглавена колкото ефектно, толкова и многозначително Езиковата тъм ница", бързо се откроява над множеството епизодични и прибързани отзиви за струк турализма и представя това сложно идейнонаучно явление със задълбоченост, пред която биха могли да изразят уважението си и крайните поклонници, и крайните отри цатели. Проява на тази задълбоченост е преди всичко сдържано скептичната оценка на конкретните научни и литературоведски приноси на структурализма и още поскептичната оценка на неговите социални и исторически граници. Естествено и застъпниците, и отрицателите на структурализма (в това число и нашата литературоведска мисъл) могат да отправят на автора ред справедливи възражения, но и покрай тях книгата му не губи значението си, първо, на сериозен критичен опит и, второ, на интересно за българския читател свидетелство за настроенията сред част от по-радикално мислещите западни литературоведи. Общият строеж на „Езиковата тъмница" се подчинява, донякъде безкритично, на една широко разпространена представа за развоя на европейското литературознание през ХХ в.; книгата се състои от две основ ни и неравностойни помежду си части - първата, посветена на школата Опояз, а втората на френския структурализъм. Казвайки неравностойни, имам пред вид не само и дори не толкова обстоятелството, че по обем „френската " част е два пъти по-голяма от славянската“; неравностойността в обема е само последица от значително по-сериоз10 Литературна мисъл, кн. 6 145 ната неравностойност в ерудитивния поглед на автора. Докато из фактите и събитията на френския структурализъм той се движи с почти безукорно точен замах, в сложния опоязовски свят той пристъпва неуверено, сковано, на места почти опипом, и оставя зад себе си ред непростими празноти и недоразумения.