Методологическият спор

От 28 август до 2 септември 1972 г. в Букурещ се състоя VII международен конгрес по есте тика. Участвуваха над 500 делегати и гости от 30 страни с 327 научни съобщения и няколко доклада. Работата на конгреса, чиято обединяваща тема беше „Изкуството, естетиката и човекът на съвременността“, протече в 6 секции: І. „Аспекти на естетичната формация (худож ник-критик-публика)"; II. „Съвременното изкуство. Умира ли изкуството?"; ІІІ. „Съ временни изследвания по история на естетиката; IV. „Нови методи, нови критерии"; V. „Есте тика на околната среда и на всекидневието"; VI. „Открита (свободна) секция". Както и досега, конгресът се подготви и проведе от Международния комитет по естетика в Париж с председател проф. Йозеф Гантнер (Базел - Швейцария) и с решаващото и щедро участие на странатадомакин Румъния. Да се пише за международен конгрес по обществена наука, още повече когато тази наука е естетиката, е задача във висша степен приблизителна и RRIO условна по решение. Специфичното предимство на подобни конгреси - широтата на научната панорама - върви ръка за ръка с нейната специфична непълнота и фрагмен тарност, със субективното фокусиране на частите и, с невъзможността всичко да се чуе и разбере. * - с нейната задължителна неточност. Който твърди друго, говори от лукаваго, колкото и оптимистично да звучи това за публика, свикнала с истини от последна инстанция. И има случаи - настоящият е от тях, - когато стремежът към достоверност е правопропорционален на онова поле за корекции и приближения, което и автор, и читатели би трябвало да оставят около чуж дите твърдения и собствените тълкувания. И така, предупредили за цялата приблизителност на „панорамата“, ще започнем с най-приблизителното в нея - с общите впечатления. През 1960 г. в Атина нашата страна за първи път взе участие в между народен конгрес по естетика, тогава четвърти поред. На фона на изтеклите 12 години естествените разлики между Атинския конгрес и този в Букурещ добиват особена значимост, а съпоставката им се налага от само себе си. Още повече, че и най-повърхностното сравнение внася известен ред в хаотичната пъстрота на впечатленията, организирайки ги в една по-четлива схема. под Първо, времето е свършило жестоката си работа: двама от най-ярките участници в Атинския конгрес, стълбове на западната естетика - Роман Ингарден и Хербърт Рийд, са вече покойници. Отсъствуваха и такива авторитетни естетици-философи като американеца Томас Мънро и италианеца * Така например настоящите бележки не засягат конгресните материали на немски език. 7 Литературна мисъл, кн. 6 97 Луиджи Парейсон, чиито доклади бяха от гвоздеите на конгреса в Атина; докато „старата гвардия" се представяше главно от проф. Етиен Сурио, сега вече почетен председател на Международния комитет по естетика, и проф. Вла дислав Татаркевич. Така че, персонално погледнато, има основание да се го вори за известно оредяване на звездите от първа величина, що се отнася до естетици-философи, т. е. занимаващи се с общите въпроси на т. нар. естетиката. Тази разлика би си останала изолирана случайност, ако не съвпадаше, подсилвайки го, с впечатлението за известно общо отслабване на фронта на т. нар. философска (някои казваха - традиционна) естетика. Човек имаше чувството, че мнозина от онези, които така или иначе днес тласкат естетиката, не се намират на конгреса. Или по-точно, че новото, каквото и докол кото го има днес, особено в методологията, се ражда извън нейната сфера, в други науки и по-специализирани области: лингвистика със семиология, математика, теория на информацията, социология и пр. Показателно е, че съвременниците, на които се позовават научните съобщения, се казват често Хомски, Винер, Барт, Франкастел, Панофски, Леви-Строс и пр., т. е. все неестетици (най-многото - изкуствоведи) и все отсъствуващи от конгреса. Оче видно методологическата ос се е изместила в последно време от естетиката през философията към други, частни науки, по-конкретни и по-точни в методиките си. Най-убедително говореха за това самите конгресни съобщения, значителен брой от които се основаваха на семиологията, експерименталната психология, математическото моделиране, при почти повсеместно, макар нюанси рано проникване на структурно-системния подход.