Вьетнамская литература от Николай Никулин

Книгата на съветския литературовед Никулин е пръв опит да се представи пред славянския свят историята на виетнамската литература. Пред автора са стояли трудности от най-различен характер. Трагичната съдба на виетнамския народ слага отпе чатък не само върху цялото изкуство на този изключително надарен народ, но и върху развитието на науката, на литературознанието. Виетнамските критици и историци на литературата не са имали възможност да се заловят с продължителни изследвания. издателствата не са имали възможност да организират обемни и подробни публика189 из- ции. Тъй че работата на Никулин е до вестна степен първооткривателска. От друга страна, обстоятелството, че борави с непознати и недостъпни за читателя текстове, го заставя често пъти да прави резюме на отделни произведения, да напомня за връзката с традиционни похвати, жанрови осо бености, нрави на страната и т. н. Целта на автора е била да проследи главните линии в литературното развитие и едновре менно с това да предложи на читателя достатъчно сведения за една литература, към която интересът в момента е огромен. Така изследователските и популяризаторските задачи се преплитат, пречат си и се допълват. Ако се заемам да представя книгата на Никулин и по този начин я отделям от широкия поток на литературни изследвания в СССР, не правя това, за да изтъкна някакви особени методологически находки - тру дът няма такива претенции, - а защото тази творба предлага точни данни за литературата и изкуството на един народ, който В момента привлича погледите на света и поставя истинска загадка с необикновената си воля за независимост, с устойчивостта си срещу многогодишния терор на един империалистически хищник. Освен този съвсем актуален общ интерес историята на виет намската литература дава възможност за Някои чисто литературни наблюдения, съ поставки с традициите на европейското изкуство през средновековието и ренесанса, както и с изненадващи успоредици в националната съдба и изкуството на виетнамския и българския народ с близките по своя характер амбиции за ускорено развитие". Авторът на изследването е отделил малко страници за древните поетични творения, но той подчертава, че митовете и преданията, запазени в ранни записи, са важен източник за сюжети и теми в развитието на виет намската литература. Трябва да се знае, че по отношение на изкуството (а и поли тиката) редица малки нации, населяващи предимно планинските райони на страната, имат особено значение. Техният фолклор е по-архаичен, традициите на тяхното из- куство непрекъснато се преплитат с разви тието на изкуството на виетнамците. Никулин дава сведения за една ранна култура - донг- шонска, - възникнала още през пети - втори век преди нашата ера. От запазени бронзови ритуални барабани и изображе ния по тях става ясно, че старите жители на Виетнам са знаели мита за всесилното слънце. Особен интерес представляват текстовете на „Антология за чудесата и тайнствата на земята Виет" и на „Чудни разкази за Лин- нам" (старинно название на Виетнам). В тези два сборника според твърденията на френски и виетнамски филолози са записани предания и приказки, появили се до освобождението от китайско робство в 939 г. Но времето, в което се проектира действието на цяла серия от предания и 190 приказки, е пренесено в някаква отдалечена епоха, когато е цар ствувала легендарна династия. Това е въз приемане на дълбоката древност като време на формиране на виетнамската държавност. Очевидно става дума за един виетнамски вариант на концепцията за „епическо време", която е довела до циклизация на преданията. Борбата срещу китайските завоеватели, проДължила цели векове, е осмислена в историзиран мит, в който се вплита характерен за героичния епос мотив - борба за жена, познат ни от „Илиада". Друг тип на художе ствено обобщение от тази отдалечена епоха е цикълът за Фу Донг. Това е юнашки епос от рода на Крали Марко или Иля Муромец. Характерна особеност за виетнамския фолк лор са образите на жени-юнакини. Това са предводителки на въстания, боркини срещу чужд завоевател или феодални потисници. Тази традиция се поддържа и по време на френската колонизация, че и до Днес - създават се песни за героичните под визи на жени от съпротивата. Затова не бива да се учудваме, че началник-щабът на освободителната армия и министърът на външ ните работи на република Южен Виетнам са жен и.