A History of English Literatur от Marko Minkoff

След двадесет години тази книга отново можа да види бял свят и в една външно по приемлива форма..." - проф. Минков започва предговора на своя обемист труд и за всеки запознат отблизо с превратната му сдба това начало навява много спомени, мисли, може би чувства. Спомняме си за неугледния грамаден том лоша хартия, изпълнен от край до край с гъсти редове, замазан, нечетлив циклостил, който повече от дваде сет години бе упорито търсен от студентите, заеман и презаеман; шастлив бе онзи, който можеше да загъне във вестник поне част от него, поне стотина раздърпани страници, който по време на сесия можеше да се добере до него в читалнята на Университетската библиотека. Отношението към тази книга е било винаги крайно противоречиво: от една страна, суеверно преклонение, от друга, преди около двадесет години тази история бе отречена и забранена като буржоазно-формалистична, което само усили обаянието й. Сега тази книга е пред нас като официално издание на изд. „Наука иизкуство" и евреме да оставим прашната легенда, родена из полутъмните тавани на стария университет, и спокойно и хладно да претеглим плюсовете и минусите на този труд, защото две неща са безспорни: първо, че достойнствата му са изключителни и на времето е бил отречен с лека ръка и, второ, че не може да го приемем безрезервно, след като е дини. написан преди повече от тридесет гоВ тази рецензия ще се спра накратко на достойнствата, които аз виждам в този труд, и по-обстойно на някои основни слабости, защото, като се има пред вид мястото на проф. Минков и на неговата история в нашата ан- глистика, те са спъвали и продължават да спъват нейното развитие. Първото, което поразява, е не толкова огромният брой литературни произведения и факти, а това, че са поднесени по начин, който убеждава, че авторът познава пряко може би всички произведения, не само тези, които са в центъра на вниманието, но и спо- менатите в някаква връзка с основния мате риал. Всяко произведение авторът използува, когато му потрябва и с каквото му потрябва: основна концепция, характерен образ или само заради интересен обрат на сюжета. Ли тературните факти, видени от две гледни точки - съвременна и тази на съответния период, - са поставени в историческа перспектива, открояват се ярко и се следят с интерес, тъй като осмислят интересни наблю дения и виждания. Но авторът не само владее със завидна лекота своя материал, той есте тически го е преживял. И в това, струва ми се, е най-голямата сила на този труд. През вси чкото време ние сме водени от изключи телно трезвото чувство на автора, което не се повлиява нито от литературните увлечения на съответната епоха, нито от модни за нашето време виждания или от големи авторитети, а като се опира на многообразие от художествени ценности, успява да даде една преценка, която може да се разбере от хора с различни вкусове и гледни точки, да им повлияе, да ги обогати. Всяко произведение ни е поднесено свежо, обърнато към нас с най-голямата си сила или слабост. Всичко е чист литературен материал без обичайните пълнежи: дълги исторически пасажи, раздути биографии или разточително разказани сюжети. Историята е една уникална разходка из красотите на английската литература от началото на средните векове до края на ХVII в. Проф. Минков е литератор в най-приятния смисъл: той е преди всичко сочен и многостранен читател, за него литературата е не само претекст за разсъждения и затова той успява да събуди същото отношение и любов и у читателя. Той му помага да надникне в капризните превратности на изкуството: разкрива как големи таланти поради една или друга недостатъчност на характера са се изявили половинчато, а хлад ната, уравновесена натура на Шекспир му е осигурила безсмъртие, как велики творби са били захвърлени като износена дреха, как хладната психологично тънка подигравка на Франсис Беомонт, която би спечелила много поклонници днес, е останала неразбрана за съвременниците му и той изоставя силата си, за да се посвети на харесваната тогава романтично-героична мелодрама. Читателят оставя труда на проф. Минков пораснал, естетически узрял, по-умен, прозорлив, но в същото време и объркан в някои отношения. Причините за последното според мене са две Св. Литературна мисъл, кн. 1 129 и те следват естествено от най-големите достойнства на този труд. Първо, авторът като че ли потънал в богато многообразие, загубва от поглед общите основни линии, не извлича простия, основен принции от сложността на явленията.