Обсъждане на списание „Литературна мисъл”

На 10 юни 1971 г. в Института за литература беше проведено обсъждане на сп. Литературна мисъл". Срещата на редакционната колегия с научните сътрудници на института, с видни литературоведи, писатели и най-близки сътрудници на списанието имаше конкретната задача да пре цени работата от периода 1969—1970 г. В процеса на оживеното обсъждане прегле дът на двугодишния период стана повод да се види по-широко развитието на списанието с оглед неговата специфика. Размяната на мнения беше открита с доклада на акад. Пантелей Зарев - главен редактор на „Литературна мисъл". За периода 1969-1970 г. той говори като за продължение на пътя, по който списа нието тръгва от своето основаване. „Литературна мисъл“ беше създадена непосредствено след Априлския пленум на ЦК на БКП и решава проблемите на литературата в една обновена, даваща много възможности за творчество атмосфера. В своето петнаде сетгодишно съществуване списанието отстоява партийните, марксистко-ленински позиции в литературознанието. Главният ре дактор направи преглед на публикациите в списанието от последните две години, като изтъкна тяхната проблемна широко- обхватност и висока научна стойност. П. Зарев спомена заглавията на статии, които имат приносен характер в различните области на литературната история, в съвре менната проблематика, в решаването на тео ретически въпроси. С интересни трудове спи санието е отбелязало през отчетния период и две исторически годишнини - 25-годишнината на социалистическата революция в България и 100-годишнината от рождението на В. И. Ленин. През разглеждания период редакционната колегия е проявявала постоянен стре меж да разшири кръга на своите сътруд ници, да привлече повече научни работници за творческа изява на страниците на списа нието. Резултатите от този стремеж са на лице - за две години в „Литературна мисъл" са публикували свои трудове 35 автори из - между сътрудниците на института и 32 автори, привлечени отвън. Редколегията и в бъдеще има задача да продължи разши ряването на авторския колектив, без да принизява високите изисквания към представените работи. Пръв се изказа писателят Ангел То доров. „Убеждението ми е - заяви той, - че списанието успешно изпълнява своите задачи в отстояване партийната линия в областта на литературата." Според А. Тодоров правилна е главната насоченост на „Литературна мисъл“ към литературната история. Богатството на нашата литература трябва да се изследва непрекъснато, това е задача от първостепенна важност. Но необходимо е списанието по-широко да изразява интереса си към такива събития от актуалния живот като речта на др. Тодор Живков пред актива на Софийската градска комсомолска организация (една препоръка, към която после се присъедини и Г. Караславов). Става дума да се даде повече място на материали, обсъждащи повдигнатите проблеми. А. Тодоров постави и един въпрос, на който се спряха после мнозина от изказ ващите се и по който се оформи едно общо становище - Литературна мисъл“ да подхваща разглеждането на централни, важ ни литературоведчески проблеми. Според А. Тодоров един такъв проблем е проблемът 173 за модернизма като литературно течение. Като реакция на изживения догматичен подход към литературното наследство сега се наблюдава известен либерализъм, амни стиране на модернизма. Списанието трябва да продължи сериозната борба на нашата прогресивна литературна мисъл спрямо модернизма, водена в миналото, като му даде пълно, точно осветление от марксическо гледище. „Литературна мисъл" има възмож ността и задължението да разрешава такива сложни въпроси. В заключение писателят изтъкна: „Списанието е културно направено, много богато по съдържание, обхваща разнообразието на нашата литература. Моята основна оценка е положителна."