Резюме
Теорията за смешното като някакъв вид сравнение принадлежи на философията и психологията на новото време. Нейната заслуга е още и в това, че тя даде възможност да се свържат по-здраво обективното със субективното в смешното, да се поставят в причинна връзка смехът като субективен ефект обективните и адекватните нему обективни предпоставки. Защото сравне нието вече в някаква форма отвежда към субекта било защото субектът е, който го прави, било защото в сравнението участвува и нещо от субективното. Томас Хобс е първият, който хвърли този мост между обекта и субекта в комическата сфера, 1 той е и първият, който най-определено формулира теорията за смеха, причиняван от някакво сравнение, comparison. Според Хобс смехът не е нищо друго освен „внезапна радост, възникваща от едно внезапно разбиране на някакво превъзходство у нас в сравнение с недостатъка на другите или с предишния наш собствен". Теорията за смешното като някакво сравнение е „общо място" в естетиката и психологията на смешното през XVIII, XIX и ХХ в. Това общо място остава въпреки всички сложни духовни преходи на тези епохи - от рационализма на XVIII в. към спекулативното и ирационалистическото мислене през първата половина и психологизма и емпиризма през втората половина на ХІХ в. до сложните и различни насоки на теорията през ХХ в. Осемнадесетият век видя смешното в духа на своя любим рационализъм като интелектуално непостигаемо или интелектуално постигаемо сравнение. Според Зулцер: „Нещата, над които се смеем, всякога имат според нашето съждение нещо несъобразно (ungereimtes) или нещо невъзможно и странното състояние на душата, което предизвиква смеха, възниква от несигурността на нашето съждение, според което две противоречиви неща изглеж дат еднакво верни. В мига, когато ние искаме да отсъдим, че едно нещо е така, усещаме противоположното; докато ние образуваме съждението, то отново "3 се разрушава. Също и според Фльогел чувството за смешно възниква от „бързото схва щане на една необикновена, неочаквана и рядка връзка между нееднакви неща или понятия". Свойствата на смешното, както ги описва Фльогел, са: „1. Смешното се основава на представната способност на човека. 2. Една изолирана идея не възбужда смях или чувство за смешно. 3. Тук две или повече идеи трябва да бъдат сравнени една с друга. 4. Между тези идеи трябва да има някакво недоразумение. 5. Това недоразумение не трябва да бъде 5 всеобщо, всекидневно, обикновено, а ново, изненадващо и неочаквано.
Към същността на смешното
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:40-60Брой страници21ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеТеорията за смешното като някакъв вид сравнение принадлежи на философията и психологията на новото време. Нейната заслуга е още и в това, че тя даде възможност да се свържат по-здраво обективното със субективното в смешното, да се поставят в причинна връзка смехът като субективен ефект обективните и адекватните нему обективни предпоставки. Защото сравне нието вече в някаква форма отвежда към субекта било защото субектът е, който го прави, било защото в сравнението участвува и нещо от субективното. Томас Хобс е първият, който хвърли този мост между обекта и субекта в комическата сфера, 1 той е и първият, който най-определено формулира теорията за смеха, причиняван от някакво сравнение, comparison. Според Хобс смехът не е нищо друго освен „внезапна радост, възникваща от едно внезапно разбиране на някакво превъзходство у нас в сравнение с недостатъка на другите или с предишния наш собствен". Теорията за смешното като някакво сравнение е „общо място" в естетиката и психологията на смешното през XVIII, XIX и ХХ в. Това общо място остава въпреки всички сложни духовни преходи на тези епохи - от рационализма на XVIII в. към спекулативното и ирационалистическото мислене през първата половина и психологизма и емпиризма през втората половина на ХІХ в. до сложните и различни насоки на теорията през ХХ в. Осемнадесетият век видя смешното в духа на своя любим рационализъм като интелектуално непостигаемо или интелектуално постигаемо сравнение. Според Зулцер: „Нещата, над които се смеем, всякога имат според нашето съждение нещо несъобразно (ungereimtes) или нещо невъзможно и странното състояние на душата, което предизвиква смеха, възниква от несигурността на нашето съждение, според което две противоречиви неща изглеж дат еднакво верни. В мига, когато ние искаме да отсъдим, че едно нещо е така, усещаме противоположното; докато ние образуваме съждението, то отново "3 се разрушава. Също и според Фльогел чувството за смешно възниква от „бързото схва щане на една необикновена, неочаквана и рядка връзка между нееднакви неща или понятия". Свойствата на смешното, както ги описва Фльогел, са: „1. Смешното се основава на представната способност на човека. 2. Една изолирана идея не възбужда смях или чувство за смешно. 3. Тук две или повече идеи трябва да бъдат сравнени една с друга. 4. Между тези идеи трябва да има някакво недоразумение. 5. Това недоразумение не трябва да бъде 5 всеобщо, всекидневно, обикновено, а ново, изненадващо и неочаквано.