Публикувана на
Free access
Резюме
На 5 март 1970 г. в Малкия салон на БАН се състоя публичната защита на дисертацията на Цветан Стоянов на тема „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература (средата на XVIII - средата на ХІХ век)" за присъждане на научната степен „кандидат на филологическите науки". Рецензентите проф. Любомир Тенев и ст. н. с. Атанас Стойков изтъкнаха голямата ерудираност на автора - в дисертацията си той борави с много книги, много автори, ня кои от които са малко известни у нас. И двамата рецензенти считат, че научният принос на дисертацията е безспорен: в изследването си Цветан Стоянов стига до свои установки, които носят белега не само на оригиналност, но и на обективен принос в изследването на определени школи и направления в запад ната литература. Авторът подробно разглежда приноса на Маркс за научното осветляване на проблема за отчуждението, като се почне от „Икономическо-философски ръкописи“ и се завърши с „Капиталът“, посочва се новото, което внася Ленин в разработката на този проблем, убедително се критикуват някои западни автори, които спекулират и по своему интерпретират възгледите на ранния Марке върху отчуждението.


Защитени дисертации

  • Издател
    Издателство на Българската академия на науките
    Обхват на страниците:
    170
    -
    171
    Брой страници
    2
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    На 5 март 1970 г. в Малкия салон на БАН се състоя публичната защита на дисертацията на Цветан Стоянов на тема „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература (средата на XVIII - средата на ХІХ век)" за присъждане на научната степен „кандидат на филологическите науки". Рецензентите проф. Любомир Тенев и ст. н. с. Атанас Стойков изтъкнаха голямата ерудираност на автора - в дисертацията си той борави с много книги, много автори, ня кои от които са малко известни у нас. И двамата рецензенти считат, че научният принос на дисертацията е безспорен: в изследването си Цветан Стоянов стига до свои установки, които носят белега не само на оригиналност, но и на обективен принос в изследването на определени школи и направления в запад ната литература. Авторът подробно разглежда приноса на Маркс за научното осветляване на проблема за отчуждението, като се почне от „Икономическо-философски ръкописи“ и се завърши с „Капиталът“, посочва се новото, което внася Ленин в разработката на този проблем, убедително се критикуват някои западни автори, които спекулират и по своему интерпретират възгледите на ранния Марке върху отчуждението.