Публикувана на
Free access
Резюме
„Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни - ако пишеха по-малко. " Афористична мисъл, По-скоро кредо на поета, чиято продукция е наймалката в нашата съвременна литература, особено като се има предвид, че той никога не се е отказвал от поезията. За него тя е призвание и съдба, а не случайно занятие. Далчев е от ония фанатици на литературното творчество, за които, по сполучливия израз на Маршак, „лошият стих е лоша постъпка“. Самият той обаче твърди, че писането му било „мързеливо“, че никога не гонел мислите си, а ги чакал сами да си узреят в него и после просто ги записва. Човек би помислил, че Далчев е от същата лекокрила поетична порода като Фет, който (едва ли без известно лукавство) казва


Поезията на Атанас Далчев

  • Издател
    Печатница на Издателството на Българската академия на науките
    Обхват на страниците:
    78
    -
    82
    Брой страници
    5
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

    • Име:
      Иванка Бояджиева
    • Инверсия:
    • Е-поща
    • Институция
      Институт за Литература БАН
    • ORCID ID
      0000-0002-5329-5872
    • SCOPUS ID
      0000-0002-5329-5872
    • WEB OF SCIENCE RESEARCHER ID
      0000-0002-5329-5872
    • Още в първата си пиеса Камен Зидаров показа особеностите на своето драматично дарование - ярки образи, които носят атмосферата на времето, вълнуващи конфликти и национален колорит. Но в „Царска милост" стремителната драматична линия се пречупва от известна разтегнатост и повествователност, от известно нарушаване на драматичното единство. Новото и радостното, с което пиесата „За честта на пагона", се различава от „Царска милост“ е по-ясно изразената конфликтност, непрекъснато усилващото се драматично напрежение и същевременно поголямата и композиционна стройност. Цялата постройка на „За честта на пагона" е по-съвършена, което показва, че драматургическото майсторство на Камен Зи даров е укрепнало.

  • Ключови думи
    Резюме
    „Някои наши писатели биха могли да оставят име в литературата ни - ако пишеха по-малко. " Афористична мисъл, По-скоро кредо на поета, чиято продукция е наймалката в нашата съвременна литература, особено като се има предвид, че той никога не се е отказвал от поезията. За него тя е призвание и съдба, а не случайно занятие. Далчев е от ония фанатици на литературното творчество, за които, по сполучливия израз на Маршак, „лошият стих е лоша постъпка“. Самият той обаче твърди, че писането му било „мързеливо“, че никога не гонел мислите си, а ги чакал сами да си узреят в него и после просто ги записва. Човек би помислил, че Далчев е от същата лекокрила поетична порода като Фет, който (едва ли без известно лукавство) казва