Себежертвата – висш хуманизъм

Времето след арестуването на Никола Вапцаров до неговия разстрел поставя с пределна яснота въпросите за смисъла на човешкия живот и непреодолимата потребност от саможертва, за гражданската доблест, за достойната смърт, за другарството и нравствената чистота на една личност, която влиза завинаги в паметта на народа... Към този последен и трагичен период от жизнения творчески живот на поета ще има да се връщат тепърва неговите изследователи. защото този върховен етап доразкрива многостранно и по неповторим начин истинския подвиг на твореца-комунист. Както се знае, Вапцаров бива арестуван на 4 март 1942 г., към три или четири часа рано сутринта, заедно с малкия му брат Борис и братовчеда им Любчо Везев. Предната вечер те са имали среща у дома на поета (ул. Ангел Кънчев 37) с Цвятко Радойнов и са стояли до 11 часа през нощта. Много често Вапцаров е бил принуждаван да спи по чужди квартири, за да загуби полицията следите му. Това отсъствие от дома му започва по-често от началото на м. септември 1941 г., когато Вапцаров поема длъжността ръководител на специалната (минноподривна) дейност при ЦК на БРП(к). Оттогава той става професионален революционер, изпълнявайки B B B решението на партията.