Интуиция и литературно творчество

Думата „интуиция" в психологията и естетиката се употребява в смисъл на внезапно познание, познание без посредството на понятия и разсъждения момента на самото му възникване. Например ученият стига до решението на задачата, която го занимава, не в момента на интелектуално усилие, не когато стои до работната си маса, а в момент, когато не мисли за нея, когато се разхожда или когато се забавлява, когато се пробужда от сън или когато езает решението на съвсем друга задача. Загадката се разреши - казва Гаус - така, като че мълния блесна пред мене, аз сам не бях в състояние да възстановя връз ката между това, което знаех по-рано, и това, което ме изведе до желания резултат. Решението на загадката, разбира се, трябва да се обоснове, за да има научна стойност. То трябва да се изясни чрез верига от разсъждения, свързващи известното с неизвестното, което е открито. Това обосноваване обаче обикновено става бавно, като се минава от стъпало на стъпало по стълбата, водеща към интелектуално изясняване на постигнатото знание. Кеплер пише за откри ването на неговия трети закон: „Преди осем месеца пред мене блесна първият лъч светлина, преди три месеца аз видях деня, и най-после, едва преди няколко дни бях удостоен да съзерцавам самото лъчезарно слънце. "