Резюме
След като е прочел „Драматично и драматургично", човек не може да не си помисли, че заглавието, което Атанас Натев е избрал за книгата си, подсказва всъщност доста приблизително нейното действително съ държание. И вината за това не е в заглавието, а в самото съдържание, чието богатство и разнообразие просто не се поддават на една що-годе точна и изчерпателна формулировка в няколко думи. Понятията драматично" и драматургично" ни подготвят да очакваме, че ще бъдем пренесени в сферата на „чистата" теория с нейните предполагащи специфичен научен интерес проблеми и подобно очакване няма да остане излъгано, но въпреки подчертано теоретичния си характер изложението в книгата не остава при отвлечените общи разсъждения, а се докосва също до актуални въпроси на живата драматургическа практика, осветляването на които темпераментното перо на Натев превръща в увличащо четиво и за неизкусения в теорията читател. Вниманието на Натев, със редоточено преди всичко върху разработката на някои основни проблеми на теорията на драмата, които се фокусират в проблема за драматичното“, се разпростира и върху конкретния анализ на редица известни произведения на чужди и наши драматурзи, а това дава на книгата един обхват и едно разнообразие, значително по-големи от тези, които краткото заглавие загатва.
„Драматично и драматургично” от Атанас Натев
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:174-176Брой страници3ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеСлед като е прочел „Драматично и драматургично", човек не може да не си помисли, че заглавието, което Атанас Натев е избрал за книгата си, подсказва всъщност доста приблизително нейното действително съ държание. И вината за това не е в заглавието, а в самото съдържание, чието богатство и разнообразие просто не се поддават на една що-годе точна и изчерпателна формулировка в няколко думи. Понятията драматично" и драматургично" ни подготвят да очакваме, че ще бъдем пренесени в сферата на „чистата" теория с нейните предполагащи специфичен научен интерес проблеми и подобно очакване няма да остане излъгано, но въпреки подчертано теоретичния си характер изложението в книгата не остава при отвлечените общи разсъждения, а се докосва също до актуални въпроси на живата драматургическа практика, осветляването на които темпераментното перо на Натев превръща в увличащо четиво и за неизкусения в теорията читател. Вниманието на Натев, със редоточено преди всичко върху разработката на някои основни проблеми на теорията на драмата, които се фокусират в проблема за драматичното“, се разпростира и върху конкретния анализ на редица известни произведения на чужди и наши драматурзи, а това дава на книгата един обхват и едно разнообразие, значително по-големи от тези, които краткото заглавие загатва.