Интимност в гражданската тема

За мене гражданската поезия е преди всичко откровение, преди всичко изповед. Ако трябва да кажем цялата истина - онова, което не е изповед и от кровение в творчеството на един поет, не може да носи святото название „пое това искреност“. Допускам, че тези мисли могат да бъдат атакувани от много позиции, но време е да започнем да назоваваме нещата с истинските им имена. В този сми съл аз не се боя от никакви реплики и опоненти, стига да няма стремеж към изо пачаване на казаното от мен в този разговор. Винаги ми е правил впечатление опитът механически да се разграничава гражданската от другите теми в творчеството на поета. В това няма нищо лошо, особено като имаме предвид и съществуващата жанрова особеност. Лошото и осъдителното е, че веднъж отделена като тема, гражданската позиция на твореца, към нея често пъти се пристъпя като към тема „особена“, тема „спе циална", която може да бъде изграждана с други вид изразни средства. Виждате ли, мъчат се да утвърждават някои, тази тема е близка до вълненията и тежне нията на народа, на обществото, на партията, към нея не може да се подхожда интимно, съкровено. И понеже не може да се подхожда интимно и съкровено, изразявайки и свои мисли и чувства, то подхожда се тезисно, гръмогласно, често пъти суховато неубедително.