Мисловната житейска драма на критика

Приживе около него не се създаде литература", не се вдигаше скандален шум и все пак той беше в челните редици на българския мисловен процес. Не че за него не еписано (напротив, неговите публикации са срещали винаги възторжен прием и похвални отзиви в печата), но той не обичаше да натрапва своя силует. Минко Николов имаше вродена неприязън към скандалната слава и шумната изява в литературата. Но за неговото недостатъчно забелязване" в известна степен пречеше и вроденото късогледство на съвременниците. Много неща пречеха да го видим в истинския му ръст. И тук ние неволно изпадахме в положението на Чеховата героиня, която цял живот мечтаела да види необикновения човек, а той бил насреща й. Катадневието, спорният характер на спор ната професия - критиката (или както я наричат някои литератори „странната професия") пречеше да го видим в истинската му мащабност, да отчетем сериозността на мисловната му драма. Тая драма от ден на ден ставаше все по-дълбока и дълбока, за да се стигне до фаталната развръзка от края на декември 1966 г. Едва черният силует на самоубиеца натрапи по един неподражаем начин на живите големината на житейската драма, наречена Минко Николов. И сега виждаме в светлината на „станалото“ невъзвратимото, ужасяващото. „Нищо, че много нелепи житейски обстоятелства са ни пречели, за да видим зад благата му усмивка вече зреещата скептична, безнадеждна усмивка, която често разкрасяваше неговото одухотворено лице. И колкото и да се взирахме и да бяхме проницателни, не можехме да открием дълбочината на човешката му трагедия. А той вече я носеше от години, безшумно и незабележимо, като някаква „саркома", която терзае мозъка, отнема енергията на нервите му, сока на човешкия му и социален възторг. Тя с някакво злорадо темпо подготвяше внезапната катастрофа, жестокото рухване" на една ценна и дълго изграждана творческа личност.