Пълен южнославянски превод на съчинението „Небеса”

По-подробното запознаване със запазените старославянски ръкописи дава възможност за по-пълно разкриване репертоара на старите славянски литератури, тяхното жанрово бо гатство, връзки с другите литератури (византийска и западноевропейски). Твърде често то поднася на изследователя нови и интересни подробности, засягащи дейността на отделни кни жовници. За такъв един случай става дума в настоящата бележка, свързана с книжовната дей ност на видния старобългарски писател Йоан Екзарх, участник в изграждането на„Златния век" на българската литература по времето на цар Симеон. Съчинението „Небеса" - творба на византийския писател Йоан Дамаскин (VIII век) етясно свързано с името на Йоан Екзарх, понеже първо чрез неговия превод то прониква в старите славянски литератури (българска, руска, сръбска), получава голямо разпространение иоказва дълбоко въздействие върху религиозно-философската мисловност на средновековния читател. Общодостъпно на научния свят то става благодарение усилията нана О. М. Бодянски, който го подготвя за издаване, като самата публикация излиза под редакцията на Андрей Попов през 1878 г. под наслов „Богословие святого Йоанна Дамаскина в переводе Йоанна Екзарха болгарского. По харатейному списку Московской синодальной библиотеки". Нашият писател пристъпва съвсем трезво към своята задача - съобразявайки се с конкретната действителност на българското общество и с културната подготовка на своя читател, той не превежда изцяло „Небеса“, състоящо се от 100 глави, а превежда само 48 глави, найнужни и подходящи за читателя.