Принос в проучването на дамаскинската книжнина

Между най-слабо проучените периоди на нашето литературно развитие до преди няколко години се смятаха XVII и XVIII век. Непознаването на истинското състояние на литературния живот през тия векове водеше до подценяване на едно от най- интересните явления в литературата ни през турско робство - българските дамаскини. Появили се като преводи на сбор- ника „Съкровище" от Дамаскин Студит още във втората половина на XVI в., те постепенно заемат централно място в кни жовната практика у нас през XVII и осо бено през XVIII век. Техните съставители, отначало преводачи компилатори, започват да проявяват творческо дръзновение, най- ярко изразено в съвременника на Паисий - дамаскинарят Йосиф Брадати. Дамаскин1 Ал. Бурмов. Съществувал ли е центра- лен революционен български комитет в Буку реш през 1769-1872 г. Сп. Исторически преглед 1961 г. кн. 3, стр. 34-47. * Донка Петканова-Тотева, Дамаскините в българската литература, БАН, София, 1965 г. 52 ската книжнина играе важна роля в ду ховния живот по нашите земи и спомага за по-бързото зараждане на възрожденското съзнание у народните низини. На нейните страници се появява редом с пър вия просветителски призив и критичноизобличителното отношение към редица явления от робския живот. От сборници с нравствено-поучителна насока в духа на християнските добродетели те се пре връщат в произведения, които пряко или косвено са свързани с проблемите на тога вашната действителност.